4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
С., 13.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1155 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителния директор д-р В. Т., чрез процесуалния му представител адв. Х. П., против въззивното решение № 134 от 5 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 148 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2012 г., с което е отменено решение № 68 от 26 януари 2012 г., постановено по гр.д. № 4367 по описа на районния съд в гр. Стара Загора за 2011 г. и вместо него е признато за незаконно и е отменено уволнението на Л. Н. Л. от [населено място], Л. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да му заплати разноски за двете съдебни инстанции.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като съдът приема, че според константната съдебна практика решението на комисията по провеждането на конкурс не е предмет на съдебна проверка и според съда е налице проведен конкурс и спечелило го лице, което е постъпило на работа; съдът обаче приема нещо друго, като разширява недопустимо обхвата на съдебната проверка и включва в нея действията по провеждането на конкурса и косвено осъществява контрол върху решенията на комисията – приел е, че обявлението за конкурса не отговаря на изискванията на чл. 91, ал. 2, т. 3 КТ, тъй като не било изрично посочено, че следва да се представят документи за придобити звания „доцент и професор”; в чл. 58, ал. 1 от Закона за лечебните заведения законодателят използва термина „хабилитирано лице”, както е посочено и в обявата, поради което изводът на съда, че изискването за представяне на съответните документи не било ясно, не кореспондира с доказателствата по делото; от протокола на комисията по провеждане на конкурса е видно, че от общо 28 кандидата само трима, включително и ищецът, не са представили документ за придобито звание доцент или професор, което значи, че обявата е била ясна и достатъчна; макар и косвено, съдът е пристъпил към контрол на решенията на комисията, като е преценява представени от ищеца доказателства пред комисията; мотивите на съда са в противоречие с чл. 93, ал. 2 КТ, в който законодателят е предвид контрол върху провеждането на конкурса и решенията на комисията да се осъществяват от самия работодател, в чийто интерес се провежда конкурса и решението му е окончателно, а ако законодателят е имал предвид правната възможност да се преразгледа решението на работодателя, то не би употребил думата „окончателно”. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК по въпроса подлежи ли на съдебен контрол процедурата по провеждане на конкурс и решението на комисията при провеждане на конкурс по реда на гл. V, раздел ІV КТ и по-точно чл. 89-96 КТ в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и докъде се простира предметът на доказване относно проведения конкурс в това производство. Представят се две решения и едно определение на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК.
Ответникът Л. Н. Л. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. М., в отговор на касационната жалба сочи доводи за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно, защото изискването за представяне на документи за придобити знания във връзка с изискването на чл. 91, ал. 2, т. 3 КТ, не е включено в обявлението – изрично не е упоменато какви обстоятелства следва да се установяват, което опорочава процедурата по провеждане на конкурса, съответно – липсват предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение; в производството по иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът извършва проверка доколко проведеният конкурс е отговарял на общите изисквания, установени със закона с оглед зачитане на последиците от провеждането му – контрол за провеждането на конкурс, успешното му приключване и постъпването на спечелилото конкурса лице на работа, съдът извършва в производството по оспорване на уволнение по чл. 325, т. 8 КТ.
К. съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение по поставения правен въпрос е в съответствие с представената практика на съдилищата по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, и не е обосновано допускането на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Според решение № 1808 по гр.д. № 2852/2002 г., ІІІ г.о, ВКС приема, че при прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, е налице промяна в основанието за възникване на трудовото правоотношение, проведеният конкурс е приключил успешно и лицето, което го е спечелило, е постъпило на работа; редовността на конкурса не може да бъде предмет на трудов спор; конкурсът в случая е довел до учредяване на трудовото правоотношение и с него са решени част от въпросите на съдържанието му: мястото и характера на работата и неговото законово съдържание; спазена е процедурата по допускане на конкурса и не е нарушен чл. 93, ал. 2 КТ – на касатора е съобщено съображението за отказ и работодателят, обявил конкурса, е решил въпроса окончателно. С решение № 796 по гр.д. № 1723/2002 г., ІІІ г.о., е прието, че решението на комисията по провеждане на конкурс не е предмет на съдебна проверка, тъй като преценката й за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, е въпрос на целесъобразност, но в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът може да извършва проверка доколко проведеният конкурс е отговарял на общите изисквания, установени в закона, с оглед зачитане последиците от провеждането му. С определение № 319 по ч.гр.д. № 219/2005 г., ІІІ г.о., ВКС сочи, че оспорването на законосъобразността на конкурс не се включва в обхвата на чл. 357, ал. 1 КТ, тъй като няма за предмет възникването, съществуването или прекратяването на трудово правоотношение между страните по спор относно съществуването на чуждо трудово правоотношение; контрол относно провеждането на конкурс, успешното му приключване и постъпването на спечелилото конкурса лице на работа съдът извършва в производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, какъвто предявеният иск не е.
Видно от представената от касатора съдебна практика, даденото от въззивния съд разрешение е съответно на поддържаното разбиране, че редовността на проведен конкурс не може да бъде предмет на съдебен спор по принцип, но в производството по иск с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при уволнение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ съдът извършва проверка доколко проведеният конкурс е отговарял на съответните законови изисквания за провеждането му. Невярно се възприема от касатора, че първото от представените съдебни решения сочи различно тълкуване на правния въпрос от второто съдебно решение и определението. Видно от мотивите на първото съдебно решение в цялост, съдът е извършил именно съответната преценка по процедурата по провеждане на конкурса, каквато е и възприетата теза в другите два съдебни акта. Ето защо не се налага допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Обстоятелството, че две съдебни инстанции по един и същи спор (както се сочи от касатора) могат да разрешат определен правен въпрос противоречиво, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по реда на цитирания текст, тъй като предмет на касационната проверка е решението на въззивния съд, а и в тази хипотеза липсва влязло в сила решение, което да формира съдебна практика, за да може съответното разрешение да бъде преценявано при условията на чл. 280, ал. 1 КТ. Същевременно, касаторът не обосновава искането си за допускане на касационно обжалване по т. 3 на същия текст. Не е посочено защо цитираната от него съдебна практика подлежи на промяна или изоставяне, след като не е констатирано дори противоречие в незадължителната такава. Затова и по второто посочено от касатора основание касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 134 от 5 юни 2012 г., постановено по в.гр.д. № 148 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: