О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№612
гр. София, 14.12.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 2459 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №430 от 13.03.2018г. по гр.д. № 1904/2017г. на Варненски окръжен съд в частта му, с която след отмяна на решение № 2788 от 07.07.2017г. по гр.д.№ 16226/2016г. на Варненски районен съд, е отхвърлен предявения от С. Т. М. против С. К. С. иск по чл. 108 ЗС в осъдителната част – за предаване владението върху част от ПИ с пл. № 1369 по ПНИ на СО “М.”, съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1369 по КК на [населено място], а именно част с площ 120 кв.м., оградена с оранжеви и черни линии на комбинираната скица на л.60 от делото, съставляваща южната част от описания имот, при граници: от изток – ПИ 1368, от север – останалата част от ПИ 1369, от запад – ПИ 768 и от юг – ПИ 9569/общински път/.
Касационната жалба е подадена от ищеца С. М. чрез пълномощника адв. Т.. Поддържа се, че решението в обжалваната част е явно несправедливо и ще доведе до неоснователно обогатяване на недобросъвестния ответник; неправилно е приложена нормата на чл. 64 ЗС вместо разпоредбата на §4в ПЗР ЗСПЗЗ. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпросите: 1/ допустим ли е иск за собственост на възстановен по реда на § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ собственик срещу заварен в имота ползвател, ако нито стойността на земята е платена от ползвателя, нито стойността на подобренията, вкл. сградата, е заплатена от бившия собственик и са изтекли сроковете по §4а, ал.4 ПЗР ЗСПЗЗ; 2/ приложим ли е чл. 64 ЗС в отношенията между тези две групи лица може ли да се отхвърли иск за предаване на владението по възражение, основано на посочената разпоредба, което не е своевременно предявено от ответника и противоречи на заявеното от него право на задържане до заплащане на подобренията. Касаторът сочи известна му практика по въпроса, която той намира за неправилна и обосновава необходимост от промяната й.
Ответникът не е представил отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Искът за собственост е предявен от С. М., в чиято полза като наследник на Й. А. М. със заповед № 268 от 12.12.2006г. на основание §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ е възстановена собствеността върху новообразуван имот в местн. “М.” с идентификационен номер 1369, с площ 277 кв.м. Възстановеният имот попада върху имот 767 по помощния кадастрален план, предоставен за ползване на Б. Г. Коританова, чийто наследник е ответника С. С.. На ползвателя е признато право на изкупуване на земята по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, но определената по предвидения в закона ред оценка, не е платена. Впоследствие е издадена заповед за оценка на извършените в имот 1369 подобрения, дължими на бившия ползвател от реституирания собственик. Оценката е обжалвана по административен ред и е окончателно определена в размер на 15692,14 лв. с решение на Върховния административен съд от 2011г. Не се спори, че тази цена не е внесена от ищеца по специалната сметка на общината по § 4ж ПЗР ЗСПЗЗ.
Установено е, че имотът е застроен с едноетажна масивна жилищна сграда, с площ 37,65 кв.м., заедно с паянтово складово помещение, два навеса и оранжерия. По инициатива на въззивния съд е приета техническа експертиза, която определя площта от поземления имот, необходима за използване и поддържане на сградата. Тази площ е 120 кв.м. и е отразена на скица на л. 60 от въззивното дело.
Не се спори, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота.
При горните обстоятелства съдът е приел че ищецът се легитимира като собственик на имота по силата на заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, която има вещен ефект. Фактът, че не е заплатил сградата и подобренията не се отразява на вещноправния ефект на заповедта, тъй като неплащането на подобренията е пречка за придобиване на сградата, но не и на терена.
Възраженията на ответника, че наследодателката на ищеца не е притежавала имот в посочената местност, съдът е намерил за недопустими, позовавайки се на разрешенията в Тълкувателно решение № 9/2012г. на ОСГК.
За неоснователно е намерено възражението на ответника за придобиване на имота по давност, предвид факта, че реституцията в полза на ищеца е приключила със заповедта по § 4к, влязла в сила на 07.02.2007г. и към момента на завеждане на иска – 21.12.2016г. десетгодишен давностен срок не е изтекъл.
По тези съображения съдът е счел, че следва да потвърди решението по иска по чл. 108 ЗС в установителната част за признаване ищеца за собственик на поземления имот. За да разреши спора за предаване на владението е подложил на анализ разпоредбите на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, уреждащи отношенията между ползвателя и възстановения собственик по повод на земята и сградата; установил е, че предвидената в ал.2, 3, и 4 административна процедура е приложима, но за това е необходима инициатива на някое от заинтересованите лица. В случая, след като стойността на сградата не е изплатена от възстановения собственик, то възниква разделна собственост върху земята и сградата, и отношенията се уреждат по чл. 63 и сл. ЗС – като при суперфициарна собственост. Това състояние, според съда, е временно, до предприемане на действия по изнасяне на имота на публична продан, за което кметът на общината, след като бъде сезиран от някоя от страните, отправя искане до съдебния изпълнител. Дотогава ползвателят, който е собственик на сградата, може да ползва земята, доколкото това е необходимо за обслужване на постройката по предназначение – чл. 64 ЗС. Съдът е изтъкнал, че доводите на ищеца относно законността на постройката нямат отношение в тази хипотеза – те са релевантни за чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. По изложените съображения съдът е отхвърлил иска за предаване на владението върху площ от 120 кв.м., която според приетата експертиза е нужна за използване и поддържане на сградата.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият въпрос е некоректно поставен, доколкото съмнение относно допустимостта на предявения иск по чл. 108 ЗС не е имало, а и ищецът няма интерес сам да оспорва допустимостта на иска си. Формулираните правни въпроси в крайна сметка касаят начина на уреждане на отношенията между възстановен собственик и ползвател на имота, ако определената по надлежния ред стойност на сградата и подобренията не е платена и ако не е проведена процедурата по §4а, ал.2 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. Въпросите действително са определящи за изхода на спора, но въззивният съд е постановил решението си, изцяло съобразявайки създадената практика за подобни случаи – Решение № 81 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 3529/2015 г. на 1 г.о. Липсва основание за промяна на тази практика, поддържана и от настоящия състав, защото тя напълно адекватно дава разрешение на възникналата колизия на права, приравнявайки отношенията на тези при суперфициарната собственост.
Доводите, че възражение за уреждане на отношенията по реда на чл. 64 ЗС от страна на ответника не е предявено и съдът е отхвърлил иска въз основа на непредявено възражение, са неоснователни. Вярно е, че от страна защитата на ответника такава теза не е развита, но в случая не става въпрос за възражение, а за прилагане на закона, което несъмнено е задължение на съда.
Предвид горното касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №430 от 13.03.2018г. по гр.д. № 1904/2017г. на Варненски окръжен съд в обжалваната от С. Т. М. част, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част – за предаване на владението върху реална част от ПИ с идентификатор 10135.4501.1369 по КК на [населено място], а именно върху площ 120 кв.м., индивидуализирана в решението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: