Определение №612 от 15.7.2010 по ч.пр. дело №405/405 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       № 612
Гр.София, 15,07,2010 г.
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и десета година, в състав:
 
                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
                                                           ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                          
                                                                                                                Тотка Калчева
 
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 405 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
            Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на О. Л. срещу определение № 338/12.03.2010г., постановено по ч.т.д. № 242/2010г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба против определение № 2/05.01.2010г. по т.д. № 68/09г. на Пазарджишкия окръжен съд за оставяне без разглеждане на молба по чл.64, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът О. “У”, гр. П. оспорва жалбата и допускането на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
Въззивният съд, след обсъждане на данните по делото, е приел, че молбата по чл.64 ГПК е просрочена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил, че “Допускането на касационното разглеждане е от значение за точното прилагане на закона, което би довело до развитие на правото.”
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Произнасянето по частни касационни жалби в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК е предпоставено от допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК. В случая, частният жалбоподател не е формулирал конкретен материалноправен или процесуален въпрос, чието решаване да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, и т.3 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол и разрешението по т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 338/12.03.2010г., постановено по ч.т.д. № 242/2010г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 
 
 

Scroll to Top