О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.612
София, 17.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 832/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 160 от 05.04.2012 г. по в.гр.д.№ 1079/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 77 от 16.06.2011 г. по т.д.№ 23/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което с отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] в обективно кумулативно съединение иск по чл.92 ЗЗД за сумата 18 000 лв., неустойка за забавено изпълнение по договор от 30.05.2006 г. за ремонт на товарни вагони и частичен иск с правно основание чл.82 във вр. с чл.79 ЗЗД за сумата 100 000 лв. от вземане общо в размер на 427 000 лв., претендирани като обезщетение за пропуснати ползи от неползването на 9 броя товарни вагони.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд приел за установено, че съгласно сключения между страните договор, по който ищецът е възложител, срокът за ремонт на товарните вагони е 30-дневен, който започва да тече от датата на предаването им на площадката на изпълнителя в [населено място] с предавателно-приемателен протокол, съставен от двустранна комисия с участието на упълномощени представители на двете страни. След преценка на събраните по делото доказателства приел, че ищецът, сега касатор не е доказал забава в извършването на ремонта на предадените на ответника 9 броя вагони предвид липсата на съставен по предвидения в договора начин, поради което счел за недоказана датата на предаването им за отремонтиране, а с това и изпадането на ответника в забава. Въз основа на приетите за установени факти по делото съдът е приел от правна страна за неоснователен предявеният иск за заплащане на неустойка за периода 08.07.2007 г. до 07.01.2008 г., на която дата е извършен ремонта на процесните вагони.
По отношение на предявения иск по чл.82, алл1 във вр. с чл.79 ЗЗД з пропуснати ползи от лишаването му от възможността на ползва предадените за ремонт товарни вагони, основан на упражнено от ответника на 17.07.2008 г. право на задържане, съдът приел за установено, че с влязло в сила решение ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 265 753.05 лв., представляваща дължимото за тях възнаграждение, както и неустойка за забава в размер на 78 886.90 лв. Въз основа на така установеното е направен извод, че изявлението за упражняване на търговското право на задържане е направено от ответника-изпълнител на основание чл.315 ТЗ поради наличието на изискуемо вземане към ищеца, чийто падеж съгласно сключения договор е настъпил на 13.01.2008 г. Възражението на последния, че изискуемостта е настъпила две години по-късно, едва с влизането в сила на осъдителното решение е счетено за неоснователно по съображения, че законът не въвежда изискване вземането да е безспорно, т.е установено както по основание, така и по размер с влязъл в сила съдебен акт, като е необходимо само да е с настъпил падеж, който според съда в случая е налице, преценен съобразно уговорките в сключения между страните договор.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
В изложението на касатора са поставени следните въпроси: 1./ Налице ли е изискуемо вземане в полза на ответника по процесния договор; 2./ Следва ли целият размер на претендираното вземане да бъде изискуем и ако не – допустимо ли е да се задържат процесните вещи; 3./ Допустимо ли е право на задържане, когато изискуемостта не е безспорна и е била предмет на висящ съдебен спор; 4./ Допустимо ли е право на задържане, когато стойността на задържаните вещи значително надхвърля претендираното вземане и 5./ Допустимо ли е право на задържане за вземане на ремонт на задържаните вещи, когато предаването им е условие за възникване на активното вземане на кредитора”.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо посочените процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени с обжалваното решение да са обусловили изводите на съда по спорното материално право.
Първият от поставените въпроси налице ли изискуемо вземане в полза на ответника по процесния договор е разрешен с влязло в сила решение, с което е касаторът е осъден да заплати възнаграждение за ремонта на процесните вагони. Този въпрос не е бил спорен, още повече е с оглед на питането по т.4 от изложението е зададен риторично, поради което въпросът на касатора не отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Не представляват основание за селектиране на касационната жалба и въпросите по т.2 и т.3, след като въз основа на обстойна преценка на събраните по делото доказателства е установено, че търговското правно на задържане е упражнено след като вземането на ищеца вече е било възникнало. Правилността на тези изводи би могла да се преценява след допускане на касационно обжалване, но не и в стадия на селектиране на касационната жалба. Останалите въпроси не са коментирани от съда, а след като липсва произнасяне по тях се налага извода, че основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК отново не е налице.
В обобщение, не са налице изискванията на мл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 160 от 05.04.2012 г. по в.гр.д.№ 1079/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:НЕ