Определение №612 от 20.10.2009 по ч.пр. дело №600/600 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 612
 
София, 20.10.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
 
 
      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 
ч. т. дело №  600/ 2009   год.
 
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” АД – гр. Р.срещу Определение № 295 от 6.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 557/ 2009 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 28.V.2009 г. по гр.д. № 3607/ 2008 г. на Русенски районен съд, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Л. Л. Т. – от гр. Р.. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е провел процедура по чл. 47 ал. 6 ГПК, неприложима в заповедното производство, извършените от съда и страните процесуални действия не следва да бъдат приемани, длъжникът е бил уведомен за издадената заповед със залепване на уведомлението и изтичане на двуседмичния срок, считано от която дата възражението му е просрочено. Тъй като поради това заповедта е влязла в сила, жалбоподателят иска въззивното определение да се отмени и да се постанови друго, с което се отмени първоинстанционното определение.
В Приложение към частната жалба жалбоподателят поддържа, че по разрешения съществен процесуалноправен въпрос за назначаването в заповедното производство на особен представител по чл. 47 ал. 6 ГПК, за момента, от който тече срокът за възражение на длъжника по чл. 414 ГПК и невъзможността за продължаването му с оглед назначаването на особен представител, липсва утвърдена практика на ВКС, поради което поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба Л. Л. Т. – от гр. Р. с Писмен отговор оспорва частната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и иска същата да се отхвърли като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството и е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил определението, с което е прекратено производството и е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Изложени са съображения, че заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от възражението на длъжника и не е довнесъл следващата се държавна такса, поради което правилно производството е прекратено.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Жалбоподателят не е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, съгласно чл. 415 ал. 1 ГПК, за което е уведомен от първоинстанционния съд на 24.ІV.2009 г., поради което съдът на 28.V.2009 г. на основание чл. 415 ал. 2 ГПК е прекратил производството и е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въпросът, поставен от частния жалбоподател, за редовността на извършените от районния съд процесуални действия по назначаването на особен представител и подаденото от него възражение от името на длъжника, не обосновава основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Релевантният за спора въпрос, разрешен от съда е: изпълнил ли е взискателят задължението по чл. 415 ал. 1 ГПК, което негово бездействие дава основание да се обезсили заповедта за изпълнение и да се прекрати делото, а не въпросът правилно ли е процедирал първоинстанционният съд, като е назначил особен представител на длъжника на основание чл. 47 ал. 6 ГПК (редакция Д.в. бр.59/2007 г.).
Поради изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 295 от 6.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 557/ 2009 г. на Русенски окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top