3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
С., 20.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 457/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 263 от 11.04.2011 г. по ч. гр. д. № 941/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството въззивна жалба вх. № 12506/26.10.2010 г. против решение № 734 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 2013/2010 г. на Пазарджишки районен съд поради невнасяне на дължимата за разглеждането й държавна такса.
В частната жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушения на процесуалния закон. Частният жалбоподател поддържа, че невнасянето на държавната такса за въззивно обжалване съставлява основание за връщане на въззивната жалба, а не за оставянето й без разглеждане, както неправилно е процедирал въззивният съд. Твърди, че съдът е отказал да разгледа подадената от него въззивна жалба, без да се произнесе преди това по искането му за продължаване на срока за внасяне на таксата и без да му съобщи определението на Върховния касационен съд, с което е потвърден отказа за освобождаване от заплащането й.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
Дружеството – частен жалбоподател е подало въззивна жалба срещу постановеното от Пазарджишки районен съд решение по гр. д. № 2013/2010 г. С разпореждане от 28.10.2010 г. жалбата е оставена без движение от първостепенния съд с указания за внасяне на държавна такса за въззивното обжалване в размер на 217.70 лв. На 08.11.2010 г. жалбоподателят е депозирал по делото молба за освобождаване от заплащане на таксата и е поискал продължаване на срока за внасяне на държавна такса до произнасяне по молбата. Първоинстанционният съд е изпратил молбата по компетентност на въззивния Пазарджишки окръжен съд, който я е намерил за неоснователна и с определение от 14.12.2010 г. е отказал освобождаване на жалбоподателя от държавна такса. Със същото определение въззивният съд е предоставил на жалбоподателя нов едноседмичен срок за внасяне на таксата като е указал, че действителният й размер, определен съгласно чл.18, ал.1 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е 435.43 лв. Определението е връчено на [фирма] чрез управителя Р. В. на 29.12.2010 г., обжалвано е с частна жалба пред ВКС в частта относно отказа за освобождаване от държавна такса и е потвърдено с определение № 271 от 14.03.2011 г. по ч. т. д. № 179/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.
За да постанови обжалваното определение за оставяне на въззивната жалба без разглеждане, съставът на Пазарджишки окръжен съд е приел, че поради неизпълнение на изискването за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване не дължи произнасяне по съществото на подадената жалба. Въззивният съд е посочил, че поради необжалваемостта на постановеното от ВКС определение по ч. т. д. № 179/2011 г. на ВКС за съда не съществува задължение да го съобщава на страната – жалбоподател и че невнасянето на таксата в едноседмичния срок след постановяване на определението или в по-късен момент съставлява основание въззивната жалба да се остави без разглеждане.
Въззивното определение е правилно.
Пропускът на страната да отстрани в едноседмичния срок по чл.262, ал.1 от ГПК указаните от съда нередовности на подадената въззивна жалба, в т. ч. и да внесе дължимата за въззивно обжалване държавна такса, е предвиден в разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК като основание въззивният съд да върне жалбата и да откаже разглеждането й по същество.
Частният жалбоподател [фирма] е уведомен надлежно за указанията на въззивния съд относно размера на държавната такса, дължима във връзка с подадената въззивна жалба, и срока за нейното внасяне. Предвид предприетото обжалване на определението, с което е отказано освобождаване от заплащане на таксата, едноседмичният срок по чл.262, ал.1 от ГПК за внасяне на дължимата такса от 435.43 лв. е започнал да тече от датата на произнасяне на Върховния касационен съд по частната жалба срещу определението за отказ – 14.03.2011 г., и е изтекъл на 21.03.2011 г. /понеделник, присъствен ден/. Законосъобразен е извода на въззивния съд, че невръчването на определението на ВКС е ирелевантно за началото на срока по чл.262, ал.1 от ГПК, тъй като същото е необжалваемо, а разпоредбата на чл.7, ал.2 от ГПК задължава съда да връчва на страните само подлежащите на самостоятелно обжалване актове. По делото няма доказателства държавната такса да е внесена от [фирма] в едноседмичния срок след произнасянето на Върховния касационен съд или в по-благоприятния за дружеството едноседмичен срок, броен от датата на връщане на делото в Пазарджишки окръжен съд – 16.03.2011 г., от който момент делото се е намирало на разположение на страните в деловодството на въззивния съд. Таксата не е внесена и до датата на постановяване на атакуваното в настоящото производство определение – 11.04.2011 г., а това обосновава извод, че отказът на въззивния съд да разгледа по същество въззивната жалба е съобразен със закона. Оставянето на жалбата без разглеждане е равнозначно на връщането й по смисъла на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, поради което наведените в тази насока оплаквания в частната жалба за процесуална незаконосъобразност на обжалваното определение са неоснователни.
Предвид изложените съображения, постановеното от Пазарджишки окръжен съд определение № 263 от 11.04.2011 г. по ч. гр. д. № 941/2010 г. следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 263 от 11.04.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 941/2010 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :