О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
София 27.04.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1675 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. И. Я. чрез пълномощник адв.Д. А. срещу решение № 146 от 10.06.10г.по в.гр.дело № 199/10г.на Окръжен съд – Стара Загора.С него е отменено решение № 20 от 4.03.10г.по гр.дело № 473/09г.на Районен съд – Раднево и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени предявените от същата страна искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ против [фирма] .
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.В самото изложение се съдържат оплаквания за неправилност на решението.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № УП-02-194 от 11.11.09г.на изп.директор на [фирма][населено място],с която ищецът Я. И. Я. е уволнен дисциплинарно на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ и чл.188 т.3 КТ във вр.с чл.187 т.10,чл.190 ал.1 т.4 и т.7 КТ,е законосъобразна.Изложени са съображения,че са спазени изискванията на чл.193 ал.1КТ и чл.195 КТ ,както и че работникът е извършил вменените му със заповедта дисциплинарни нарушения.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за изхода на спора,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос от значение за изхода на спора е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК.Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд.Не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си за наличие за противоречива съдебна практика по отношение тълкуване на разпоредбата на чл.195 ГПК.Следва да се отбележи ,че по приложението на чл.195 КТ практиката на съдилищата е уеднаквена с решение № 379 от 24.06.10г.по гр.дело № 410/09г.на ВКС,ІV г.о.;решение № 49 от 7.02.11г.по гр.дело № 824/10г.на ВКС,ІV г.о.;решение № 3 от 2.02.11г.по гр.дело № 1000/10г.на ВКС,ІV г.о.;решение № 460 от 17.06.10г.по гр.дело № 465/09г.на ВКС,ІІІ го.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Именно в съответствие със задължителната практика въззивният съд е приел,че уволнителната заповед съдържа всички определени от закона реквизити.Преценката на доказателствата може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да е предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК- решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитието на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им.Настоящата хипотеза не е такава.Липсват конкретни аргументи как възприетото разрешение от въззивния съд на правен въпрос от значение за изхода на делото влиза в конфликт с точното приложение на закона и е от значение за развитие на правото.
Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост биха могли да се разглеждат като касационни основания по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 146 от 10.06.10г.,постановено по гр.дело № 199/10г.на Окръжен съд – Стара Загора по жалба на Я. И. Я..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.