3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
С., 03.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 155/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №449 от 17.05.2013 г. по т.д. №383/2013 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено Решение № 4500 от 09.11.2012 г. по гр.д. №3342/ 2011 г. на Варненски районен съд, с което е уважен иск по реда на чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] – [населено място] срещу ДП”Строителствои възстановяване”-гр.С. за установяване вземане 12 000 лв. – неплатено възнаграждение за месеците септември – декември 2007 г., лихва и разноски по Договор за търговско представителство от 13.08.2007 г. и Фактура №60/01.12. 2010 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и е постановено друго, с което искът е отхвърлен, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение относно основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК – в решението е прието, че търговецът не дължи на търговския представител плащане на договореното възнаграждение, ако не е установено, че последният е изпълнил задълженията си по договора, независимо, че в договора страните не са поставили задължението за плащане на възнаграждението във връзка с изпълнението на тези задължения и неговото отчитане. Поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за пределите на автономията на волята и свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, приложима и към търговските сделки в отношения, породени от договор за търговско представителство, като е отрекъл свободата на договаряне, в противоречие със съдебната практика: Р.№6/03.02. 1995 г. по гр.д.№ 968/1994 г. на ВС; Р.№76/10.02.2011 г. по гр.д.№ 648/ 2010 г. на ВКС,ІV г.о. и Р.№ 137/25.06.2010 г. по т.д.№ 888/2009 на ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество касационната жалба, като неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение, с което е уважен иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане, който е отхвърлен, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да отмени решението и да отхвърли иска по реда на чл. 422 ГПК, въззивният съд е приел, че между страните със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса за действителността на Договор за търговско представителство от 13.08.2007 г., като по т.д.№1000/ 2012 г. на В. и по т.д.№ 1038/2012 г. на В. е присъдено на ищеца съответно възнаграждение за посочените периоди. Изложил е съображения, че за да е дължимо вземането на ищеца за възнаграждение по договора, ищецът следва да докаже, че е предприел изпълнение на възложеното му съдействие чрез действия, които могат да се отнесат към подготовка чрез посредничество, сключване на сделки или фактически действия по изпълнение на сделки относно строителството на посочения обект – чл. 3, чл. 4 и чл. 2 от Договора, като е неоснователен доводът на ищеца, че е уговорено периодично дължимо възнаграждение без обвързване с изпълнение на договора, тъй като това би противоречало на възмездния характер на мандатния договор, чиято разновидност е процесният договор.
По въпроса за пределите на автономията на волята и свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД е неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване. Изводът, че ищецът неоснователно претендира да се установи за процесния период вземане срещу ответника за неплатено възнаграждение по Договор за търговско представителство, е направен при съобразяване на предмета на договора и поетите от ответника задължения и въз основа на данните по делото относно изпълнението им. Така не е решен в противоречие със съдебната практика въпросът за свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД, който признава на страните да определят съдържанието на договора и същевременно обявява повелителните норми на закона и добрите нрави като граница, до която е допустимо разпростирането на автономията на волите, които правила съгласно чл. 288 ТЗ са приложими и към търговските сделки; сключеният договор в границите на чл. 9 ЗЗД обвързва страните със силата на закон, съгл. чл. 20а ал. 1 ЗЗД, договорът изисква всяка от тях да изпълнява поетите задължения по начина, указан в чл. 63 ал. 1 ЗЗД, а виновното неизпълнение на произтичащите от договора задължения е основание за договорна отговорност. От това не следва, че следва да се признае на ищеца вземане за уговореното възнаграждение, без той да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора, нито може да се приеме, както се поддържа от жалбоподателя, че в договора страните не са поставили задължението за плащане на възнаграждението във връзка с изпълнението на тези задължения. Като е отхвърлил иска затова, че ищецът не е доказал да има вземане срещу ответника, като е изпълнил задълженията, поети с договора, съдът не е нарушил принципа на автономията на волята и свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД. Всъщност с развитите доводи по искането за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят обосновава оплакването за неправилност и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 281 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №449 от 17.05.2013 г. по т.д. №383/2013 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: