О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
гр. София, 07.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 518 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Постъпила е частна жалба от [община], представлявана от кмета на общината В. Г., против определение № 420 от 7 юни 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 489 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2012 г., с което е обезсилено определение № 143 от 12 март 2012 г., постановено по гр.д. 656 по описа на районния съд в гр. Пещера и производството по делото е прекратено.
В жалбата се сочи, че разпореждането е неправилно, защото съдът неправилно е квалифицирал жалбата – за работата на вещото лице е приета справка-декларация и съдът присъдил възнаграждение от 14685 лева; в съдебното заседание жалбоподателят възразил срещу размера на възнаграждението, но възражението не било взето предвид и това наложило частният жалбоподател да обжалва определението на първоинстанционния съд; налице са драстични несъответствие с изискванията на Наредба № 1 от 16 януари 2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица; действително устни състезания не са провеждани, но частният жалбоподател присъствал в съдебното заседание и е упражнил възможността преди постановяване на прекратителното определение да поиска да бъде изменено исканото възнаграждение; съдът е следвало да разграничи определянето на възнаграждението и възлагането на разноските по определеното възнаграждение, а след като делото е било изпратено по подсъдност на окръжния съд, той е следвало да преразгледа определението за възнаграждението на вещото лице.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд приема, че до приключване на делото пред районния съд в съдебното заседание от 17 ноември 2011 г. списък с разноските по смисъла на чл. 80 ГПК не е бил представен, поради което не може да се иска изменение на решението (в случая на определението) в частта му за разноските; делото освен това продължава да е висящо, но вече пред окръжния съд като първа инстанция поради променена подсъдност и, следователно, по въпроса за разноските ще се произнесе окръжният съд с крайния си съдебен акт, включително при условията на чл. 248 ГПК ако се направи подобно искане и е представен списък с разноските, а доколкото делото е било висящо пред окръжния съд, то районният съд не е бил компетентен да се произнесе.
Обжалваното определение е правилно като краен резултат, но по съвсем различни съображения.
Относимите обстоятелства са следните:
Заключението на допуснатата от първоинстанционния районен съд съдебно-оценъчна експертиза, е прието в откритото съдебно заседание на районния съд в гр. Пещера от 17 ноември 2011 г. При приемането на заключението процесуалният представител на частния жалбоподател – ищец в производството, е заявил, че ищецът е готов да заплати на вещото лице хонорар от 3000 лева, а според справката-декларация на вещото лице дължимото възнаграждение е от 14685 лева. Съдът е определил претендираното възнаграждение да се заплати от ищеца в разумен срок. В същото съдебно заседание е допуснато изменение на иска и е преценено, че родово компетентен да разгледа спора е окръжният съд в Пазарджик, като производството по делото е прекратено пред районния съд и делото е изпратено на окръжния съд. Определението на районния съд за присъждане на възнаграждение на вещото лице е обжалвано от ищеца. С определение № 45 от 6 януари 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 72 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2012 г. въззивният съд приел, че актът на съда, с който е определено окончателно възнаграждение на вещото лице, не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК, а по същината си представлява искане за изменение на съдебния акт досежно разноските по смисъла на чл. 248 ГПК и компетентен да се произнесе по него е съдът, постановил съдебния акт, поради което жалбата е изпратена на районния съд за произнасяне.
Правилно при първоначалната преценка на жалбата на частния жалбоподател срещу определението на първоинстанционния съд за определяне на възнаграждение за работата на вещото лице, въззивният съд е приел, че обжалваното определение не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК – то нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито пък определянето на възнаграждение на вещото лице е изрично предвидено в закона като обжалваемо. Това определение не може да се приравни на съдебен акт, турящ край на производството по делото за съответната инстанция, по смисъла на чл. 248 ГПК, за да се приеме, че съответното искане може да бъде разгледано. Ето защо неправилно делото е насочено за произнасяне от районния съд, поради което, като краен резултат, постановеното от районния съд определение основателно е било обезсилено, макар и при съвсем различни съображения. Претенциите си частният жалбоподател ще следва да изложи в устните състезания по делото.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 420 от 7 юни 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 489 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: