О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
гр.София, 12.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3279 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са самостоятелни касационни жалби от „С”А. , гр. С. и „С”Е. , гр. С., против решението от 27.12.2007г., постановено по гр.д. №2375/2005г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 22.06.2005г. по гр.д. №518/2004г. на Софийски градски съд, в частта, с която е уважен предявения от В. А. Е. от гр. С., иск за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетения на основание чл.49 от ЗЗД.
Касаторът „С”А. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а касаторът „С”Е. – че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. А. Е. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което са осъдени солидарно „С”А. и „С”Е. да заплатят на В. А. Е. обезщетение за имуществени вреди и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние /ексцес/ в резултат на претърпяна трудова злополука на 03.10.1983г.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят „С”А. , за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въззивният съд е приел наличието на влошаване на здравословното състояние на ищеца в противоречие с решение №37 от 28.01.2005г. по гр.д. №2423/2003г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. Посоченото решение касае предходен спор между страните и не може да обоснове достъп до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Доводите, че с решение от 12.02.2008г. по гр.д. №10380/2007г. на Софийски районен съд, също е прието по спора между страните за последващ период, че липсва влошаване на здравословното състояние на ищеца, не се подкрепят от частите от решението, които са представени по делото и позоваването на това решение също не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие със съдебната практика или решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. И в двете хипотези решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Въпросът за наличието или липсата на влошаване в здравословното състояние на пострадалия към различни моменти не сочи на противоречиво разрешаване на въпроса за наличието или липсата на ексцес, тъй като тази преценка се извършва с оглед на установените по конкретните дела данни за здравословното състояние на пострадалия към момента на постановяване на решението спрямо състоянието, при което е присъдено обезщетение, ако влошаването се намира в причинна връзка с увреждането.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят „С”Е. , за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че дефинирането на понятията „ексцес” като основание за обезщетение за непозволено увреждане и „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно приложението на разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД, установяващата принципа на пълното обезщетяване на понесените при непозволено увреждане вреди, от която следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетение, му се дължи ново обезщетение за самото влошаване, ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не са налице и по отношение на въпроса за съдържанието на понятието „справедливост” като критерий за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, тъй като с ППВС №4/1968г. се дават разяснения по тълкуването на чл.52 от ЗЗД относно понятието „справедливост”, което не е дефинирано в закона. При наличие на задължителна практика на ВКС по този въпрос няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от от 27.12.2007г., постановено по гр.д. №2375/2005г. на Софийски апелативен съд, по касационни жалби на „С”А. и „С”ЕООД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: