О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
София, 16.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 838/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. И. В. ЕГН ********** от гр. С. ч. процесуален представител адвокат К против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 333/1.03.2010 г. по в. гр. д. № 1224/2009 г.
С изложение относно допустимостта на касационното разглеждане на въззивното решение се твърди, че съдът се е произнесъл неправилно по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/ и решаван противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, а именно: активно легитимиран ли е ползувателят на недвижим имот /трето лице, което не е страна в правоотношение, възникнало по повод покупко-продажба на имота/ да предяви отрицателен установителен иск за обявяване на нищожност на прехвърлителна сделка относно същия имот. Че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ касаторът се позовава на определение № 57/11.03.1981 г. по гр. д. № 561/81 г., ВС, І г. о. и на решение № 11/19.01.1979 г. по гр. д. № 782/78 г., ВС, ІІІ г., копия от които прилага. Относно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са изложени съображения.
За ответника по касация М. И. В. ЕГН **********, действаща ч. с. майка и законен представител Д. В. Х. и процесуален представител адвокат М е подаден писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Изложени са съображения относно допустимостта на касационното обжалване и относно правилността и законосъобразността на постановеното от Пловдивския апелативен съд съдебно решение, предмет на обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
С решение № 33/1.03.2010 г. по в. гр. д. № 1224/2009 г. ПАС е обезсилил като недопустимо решение № 87/19.10.2009 г. по гр. д. № 1054/2008 г. на Старозагорския окръжен съд и е прекратил производството по делото, като е осъдил П. И. В. да заплати на Д. И. Х. , като майка и законна представителка на М. И. сумата 2 764 лв. разноски пред двете инстанции.
С обезсиленото решение първоинстанционният съд е обявил за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 1* т. І, рег. № 2* н. д. № 118/2000 г. на нотариус В. И. , рег. № 0* по силата на който И. Х. В. е продал на с. малолетна дъщеря М. И. В., действаща ч. с. майка и законна представителка Д. В. В. собствения си недвижим имот в гр. С., ул. Августа Т. ” № 40.
Въззивният съд е приел, че ищцата П съпругът й Х. В. са били собственици на апартамента, предмет на процесната сделка и на 18.05.1993 г. са го подарили на сина си И. Х. В., като са си запазили пожизнено правото на ползване върху жилището. На 24.04.2000 г. надареният И. Х. В. е продал на малолетната си дъщеря ч. нейната майка и законна представителка Д. В. апартамента, като в нотариалния акт не е отразено, че П. В. е със запазено право на ползване върху апартамента, предмет на сделката. По нотариалното дело е приложена декларация от П. В. , че е съгласна с планираната продажба при условие, че си запази вещното право на ползване върху жилището. С влязло в сила решение от 4.12.2008 г. по гр. д. № 938/2008 г. Старозагорският районен съд е прекратил брака между И. Х. В. и Д. В. В. , като родителските права върху родените от брака деца М. /на 9 год./ и Б. /на 11 месеца/ са предоставени на майката.
На 5.11.2008 г. П. В. е предявила обективно съединени искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД-привидност на договора за продажба от 24.04.2000 г. по нот. акт № 186/2000 г. с твърдение, че сделката е относително симулативна, прикриваща дарение, тъй като продажната цена не е платена; по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност, поради заобикаляне на закона, тъй като в нот. акт не е отразено, че тя е със запазено право на ползване върху имота, предмет на продажбата и по чл. 26, ал. 1 ЗЗД- нищожност, поради противоречие с добрите нрави, тъй като трети лица купувачи могат да бъдат въведени в заблуждение, че нейното право не съществува.
Въззивният съд е счел, че ищцата няма правен интерес от търсената защита и предявените искове са процесуално недопустими. Първоинстанционното решение е обезсилено и е прекратено производството по делото.
Липсата на правен интерес е обоснована с обстоятелството, че ищцата не е страна по продажбата. При прехвърлянето от своите родители на имота синът им И. В. е придобил „гола собственост”, а запазеното вещно право на ползване е надлежно вписано. При покупко-продажбата И. В. е прехвърлил притежавания от него обем права /само „голата собственост”/, а ограниченото вещно право на ползване е останало в патримониума на ищцата. Незнанието на бъдещите купувачи за притежаваното вещно право на ползване не обуславя правен интерес от предявените искове, тъй като регистърът за вписванията е публичен и всеки заинтересован може да направи справка за тежестите, с които имотът е обременен. Недопустимо е да се иска защита на субективно право, чието нарушаване не е факт, а е предполагаемо.
С ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГК и ТК относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е посочено, че правният въпрос от значение за изхода на делото трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по отменения ГПК по същия правен въпрос, както и че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, когато не са представени доказателства за наличие на съдебна практика.
В конкретния случай касаторът се е позовал на два акта на ВС на НРБ. Първият е определение от 11.03.1981 г. по гр. д. № 561/1981 г., с което е прието, че наемателят на жилище от държавния жилищен фонд има правен интерес да води иск за установяване, че договорът, с който жилището е продадено на друго лице е нищожен. Актът е определение, а не съдебно решение и не може да се вземе предвид при преценка на въпроса налице ли са или не предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С втория акт решение № 11/19.01.1979 г. по гр. д. № 782/1978 г. на ВС на НРБ е прието, че иск за съществуване или несъществуване на едно право или правно отношение може да се води само ако ищецът има правен интерес от това, а в мотивите на решението е посочено, че не е налице правен интерес ако ищецът не е страна в правоотношението и може с осъдителен иск да осъществи правата си спрямо страните в правоотношението или ч. възражение в предявен от тях иск да оспори правата им, които му се противопоставят.
Посоченото решение не противоречи на обжалваното въззивно решение.
Според ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. относно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК то е налице, когато разглеждането на посочения от касатора правен въпрос ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Това предполага, че касаторът следва да е посочил правната разпоредба, за която се твърди, че има неточно тълкуване, следва да са налице твърдения и посочване на съдебна практика, създадена вследствие неточното тълкуване на правната разпоредба. При липса на такива твърдения следва да се посочат настъпили съществени изменения в обществените условия, налагащи ново тълкуване. В случая доводи в подкрепа това основание за допустимост не се правят. Преразказва се съдържанието на решението.
Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, ІІ граждански състав № 333/1.03.2010 г. по в. гр. д. № 1224/2009 г. по касационна жалба от П. И. В. ЕГН ********** от гр. С. ч. процесуален представител адвокат К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: