О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N612
София, 10.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 460/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” О. срещу решение № 21 от 04.02.2009 г. по в.т.д. № 379/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 304 от 23.06.2008 г. по т.д. № 52/2008 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на “А” О. , гр. В. на основание чл.266, ал.1 ЗЗД думата 29 319.48 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка на В и К инсталация.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличието на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК основания.
В изложението, депозирано съгласно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допустимостта на касационно обжалване с наличието на два от селективните критерии, визирани в чл.280, ал.1 ГПК – т.1 и т.3 от цитираната разпоредба. Поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата съдът е приел за установено наличието на облигационни отношения по договор за изработка, въпреки че писмения договор и издадените въз основа на него фактури били изключени от доказателствения материал. Мотивите за съществуването на облигационната връзка, обосновани с наличието на оспорен от него приемателно-предавателния протокол съдържали вътрешно противоречие при направената от съда констатация, че същият не отговаря на изискванията на закона поради липсата на отразени количества в тях. Отделно от това съдът се позовал на счетоводни записвания при ищеца на процесните две фактури, без да е доказано, че книгите му са били редовно водени, а това обстоятелство според трайната съдебна практика на ВКС подлежи на установяване – Решение № 413 от 16.08.2005 г. по т.д. № 964/2004 г., както и на практиката на съдилищата – Решение № 74 от 11.04.2007 г. на ВтАС по гр.д. № 619/2006 г. Същевременно счита, че са налице и основанията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – правилното разрешаване на въпроса за доказването на договора би имало значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона както с оглед на новата процесуална уредба, така и поради разминаването на решението с практиката на съдилищата по аналогични въпроси, което обуславяло необходимостта от уеднаквяване на практиката.
Ответникът по касация “А” О. не е изразил по реда на чл.278 ГПК становище по допустимост на касационното обжалване и по съществото на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но независимо от процесулната й редовност не са налице инвокираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По повдигнатия от касатора материалноправен въпрос възникнали ли са между страните правоотношения по договор за изработка при липсата на писмен договор не е изпълнено нито едно от визираните в чл.280, л.1 ГПК изисквания. Постановявайки съдебния си акт, апелативният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона и от константната съдебна практика. Преди всичко договорът за изработка не е формален, а консенсуален договор и сключването му може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Данните по делото сочат, че във връзка с възложеното на ищеца изпълнение на В и К инсталация на обект “Ц”, страните са съставили Акт № 1 от 02.11.2007 г., в който са изразили съгласието си същият да се счита за приемателно-предавателен протокол, като и че на датата на съставянето му ответникът е влязъл във фактическа власт на изработеното. Въпреки липсата на посочени в Акт № 1 количества, извършените строително-монтажни работи са измерени и остойностени от съдебно-техническата експертиза, с които доказателствени средства ищецът е установил факта на извършената работа, която е приета без забележки по отношение на качеството от ответника-възложител. В тази връзка без значение е липсата на писмен договор между страните, тъй като фактът на извършената и приета работа, обосновавал извода на съда за наличие на облигационна връзка между страните по делото е установен с други писмени доказателства, поради което неоснователно се явява поддържаното от касатора становище за нарушение на забраната, предвидена в чл. 133, ал. 1, б. „в“ ГПК (отм.). Ето защо, неотносими към настоящия спор са посочените в касационната жалба решения по приложението на цитирания текст.
Изводът на съда за възникнали между страните правоотношения по договор за изработка не са основани на счетоводни записвания при страните, поради което повдигнатия от касатора въпрос за доказателствената стойност на счетоводните книги е неотносим към настоящия спор. Независимо от това доказателствена сила на счетоводните книги се преценява по вътрешно убеждение на съда и то с оглед на всички обстоятелства по делото, като тези въпроси биха били предмет на обсъждане при проверка правилността на решението, но не при решаване на въпросите по допускане на касационното обжалване.
Не е налице твърдяното основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществения материалноправен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 04.02.2009 г. по в.т.д. № 379/2008 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: