О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№613
София, 14.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 2530 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 25 от 22.01.2018г. по гр.д. № 786/2017г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 948 от 14.07.2017г. по гр.д. № 5058/2016г. на Русенски районен съд за отхвърляне на предявения от И. Г. К. против А. С. К. и Е. М. К. иск по чл.31, ал. 2 ЗС за сумата от 5 535 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствени недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], а именно: 1/магазин № 1 със застроена площ от 101 кв.м., ведно със сервизно помещение към него ; 2/ магазин № 2 със застроена площ от 127 кв.м., ведно със сервизно помещение към него, съобразно притежаваните от ищеца 3/32 идеални части, за периода 13.12.2013г. до 13.08.2016г., както и за осъждане на ответниците да заплащат обезщетение в размер на 200 лева месечно за лишаване от ползване на горните недвижими имоти, за периода от 14.08.2016г. до приключване на делото.
Касационната жалба е подадена от ищеца И. Г. К. чрез адв. С. Ц.. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В приложеното към касационната жалба по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и ал. 2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба А. С. К. и Е. М. К. не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск, предявен от И. Г. К., против А. С. К. и Е. М. К., с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствени магазини. Безспорно е, че страните са съсобственици на посочените в исковата молба два магазина на [улица] [населено място], като ищецът притежава 3/32ид.ч., признати му с влязлото в сила решение от 29.10.2010 г. по гр.д.№ 1719/2009 г. на ВКС, І г.о. Отправена е от страна на ищеца писмена покана до ответниците за заплащане на обезщетение в размер на 200лв. на месец, за това, че няма достъп до имотите и не може да ги ползва, която е получена от ответниците на 13.12.2013г. В отговор те са уведомили ищеца, че никога и по никакъв начин не са отказвали ползването на притежаваните от него идеални части от магазините и още през лятото на 2011г. на проведена среща са предоставили достъп за ползване на имотите. Съобразявайки събраните по делото доказателства, в това число свидетелските показания на М. К. /син на ответниците/, които е обсъдил в съответствие с чл. 172 ГПК, въззивният съд е приел, че в исковия период имотът не е ползван от ответниците, от член на тяхното семейство или безвъзмездно от трето лице /предвид хипотезите в Тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГК/, а претенцията на жалбоподателя, която се основава на твърдението, че не е допускан до имота и не му е предаден ключ, въпреки отправеното изрично искане за ползване на имота, не съответства на установеното по делото. Според съда, ищецът не е бил лишен от правото си да ползва съсобствените два имота чрез действия на ответниците, възпрепятстващи упражняването на фактическа власт, а по-скоро той не е пожелал да ползва същите, въпреки дадените му многократни възможности. Въз основа на това въззивният съд е намерил иска по чл. 31, ал.2 ЗС за неоснователен.
За обосноваване достъпа до касационно обжалване са формулирани от касатора слените въпроси:
1/ задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи във въззивната жалба; да изложи мотиви защо не приема всички изложени доводи, както и да посочи кои конкретни доказателства или данни по делото подкрепят неговите съображения; да обсъди всички съображения изложени във въззивната жалба и да изложи подробни /а не бланкетни/ мотиви, поради които ги отхвърля;
2/ задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като обсъди всички доказателства по делото поотделно в тяхната съвкупност, включително с оглед на изложените във въззивната жалба съображения;
3/ задължен ли е въззивният съд да вземе предвид процесуалното поведение на страните при обсъждане на доказателствата по делото и при преценка дали да кредитира или не показанията на свидетел по чл. 172 ГПК и може ли да бъдат кредитирани свидетелските показания на сина на ответниците по отношение на факти и обстоятелства отпреди завеждането на исковата молба, за които ответниците не навеждат твърдения нито в отговора на исковата молба, нито в първото заседание по делото;
4/ следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК; задължен ли е при преценка на свидетелските показания на свидетел, който е близък роднина на страната по делото, да подходи със засилена критичност и с оглед на неговата възможна заинтересованост от изхода на спора, както и да изложи подробни мотиви поради какви причини кредитира показанията му, да посочи с кое конкретно писмено доказателство по делото и с кой негов текст кореспондират неговите показания и да изложи мотиви дали тези показания се подкрепят или противоречат на отговора на исковата молба и на процесуалното поведение на страната, която го е посочила, като и да анализира тези показания с оглед на тяхното съответствие с житейската логика и с оглед на всички други данни по делото за отношенията между страните;
5/ задължен ли е съдът да обсъди в мотивите си и да вземе предвид при установяване на фактическата обстановка по делото извършено в съдебно заседание действие на страната, което има характер на ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса; задължен ли е съдът да обсъди, включително при преценката на свидетелските показания по делото фактът, че действие /предаване на ключове/, което е било извършено от ответника във второто съдебно заседание по делото, не е било извършено от него в първото по делото заседание и с оглед на този факт да прецени дали са доказани твърденията на ответниците, че са се опитвали да предадат ключовете, но ищецът не бил приел ключовете от съсобствените имоти;
6/ задължен ли е съдът да вземе предвид постановените между същите страни съдебни решения и протоколите от проведените по тях съдебни заседания при преценката на фактическата обстановка по делото, както и с оглед на кредитирането на свидетелските показания по делото;
7/ задължен ли е ищецът да доказва отрицателен факт – че определеното действие от ответниците не е извършено и възможно ли е това, ако единственият, посочен по делото от ответниците свидетел, техният син, твърди, че това е станало само в неговото присъствие и в присъствието на лице, което е починало.
Видно, че всички въпроса са процесуални, касаят разпределението на доказателствената тежест и извършената от съда преценка на доказателствата. Те са поставени в контекста на оплакванията, че въззивният съд не е обсъдил и преценил правилно, поотделно и в съвкупност, събраните доказателства и изобщо не е взел предвид поведението на страните по делото, нито съображенията във въззивната жалба, при което е достигнал до неправилни изводи. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването, тъй като не съставляват общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика мотивите на съдебния акт да съдържат обсъждане на събраните доказателства относно правнорелевантните факти с посочване кои са установени и кои недоказани. Посочил е защо дава вяра на свидетеля на ответниците, независимо от заинтересоваността му като техен син, а именно, защото липсват каквито и да е други доказателства, опровергаващи изложените от него данни. Така че, решението е в съответствие с установената съдебна практика на ВКС /Решение № 34/22.02.2016г. по гр.дело № 4657/2015 г. на ВКС, I г.о., Решение № 428/15.07.2010 г. по гр.дело № 843/2009 г. на ВКС, I г.о.,/ според която не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован; условието е преценката да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му; съдът е свободен при преценка показанията на близък роднина да се ръководи от вътрешното си убеждение, преценката на останалите доказателства самостоятелно и в съвкупност, и по правилата на логиката. В случая Русенски окръжен съд е ценил показанията и ги е приел за достоверни, основани на лични, преки и непосредствени впечатления, като е изтъкнал, че липсват доказателства, които да ги опровергават или поставят под съмнение. В тази връзка са и изводите, че тезата на ищеца, че не е допускан и не му е предаден ключ, не е подкрепена с доказателства. Това не означава, че е разместена доказателствената тежест и е вменено на ищеца да доказва отрицателни факти, както счита касатора, а че той не е провел доказване на такива положителни факти, които изключват съществуването на отрицателния факт. По делото не са разпитани свидетели на ищеца, които да опровергаят изнесеното от свидетеля на ответниците, нито са налице някакви други доказателства, от които да следва лишаването от достъп.
Тук следва да се посочи, че формулираните въпроси в крайна сметка касаят преценката на конкретно събраните по делото писмени и гласни доказателства, т.е. до проверка формирането на вътрешното убеждение на съда, което не може да бъде извършвано в настоящото производство по допускане на касационно обжалване.
Вярно е, че съдът не е обсъдил изрично извършеното в съдебно заседание на 15.03.2017г. предаване на ключовете, но този пропуск е несъществен, защото самият този факт не рефлектира директно върху основателността на иска. При поддържаните от страните противоречиви тези /според ответниците ключовете се предават за четвърти или пети път, а според ищеца – за първи път/, то никакво доказателствено значение не може да бъде придадено на това предаване.
Не отговаря на данните по делото доводът в жалбата, че ответниците не са твърдели, че са предали ключове на ищеца и че това за първи път е заявено от свидетеля им – техен син. В отговора на исковата молба е поддържана тезата, че достъп на ищеца е предоставен, както преди получаване на поканата /още през 2011г./, така след това, и единствено нежеланието /неговото и на пълномощника/ е причина да не ползва имотите. В първото съдебно заседание, при изясняване на фактическите обстоятелства, е заявено, че при среща в съда по повод друго дело ответниците са молили пълномощника на ищеца да вземе ключовете, което съвпада с по-късно събраните показания на свидетеля. А предаването на ключовете, извършено в следващото заседание, е провокирано от изявлението на пълномощника на ищеца в първото заседание.
Не могат да бъдат споделени изложените съображения за очевидна неправилност на решението поради очевидно нарушение на материалния закон и на процесуалния закон. Развитите от касатора съображения са израз на несъгласието му с анализа на доказателствата и правните изводи на съда, така че липсва каквато и да е „очевидност” на поддържаната от него неправилност.
Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 25 от 22.01.2018г. по гр.д. № 786/2017г. на Русенски окръжен съд по касационната жалба на И. Г. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: