О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
Гр.София, 15,07,2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 389 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “В” АД, гр. С. срещу определение № 271/25.01.2010г., постановено по ч.гр.д. № 213/2009г. от Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 2/18.09.2009г. по т.д. № 629/2009г. на Бургаския окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът “А” Е. , гр. А. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е налице идентичност между вземането, предявено в производството по делото, и вземането, заявено чрез възражение за прихващане в гр.д. № 873/2006г. на СГС, което е счетено за неоснователно. Решението по делото на СГС е влязло в сила и на основание чл.221, ал.2 ГПК /отм./ въззивният съд е зачел силата на пресъдено нещо, която се разпростира и по отношение на вземането, предявено чрез възражение за прихващане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател не е поставил конкретен материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Произнасянето по частни касационни жалби в хипотезата на чл.274, ал.3 ГПК е предпоставено от допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК. В случая, частният жалбоподател не е формулирал въпрос, който да е от значение за допустимостта на предявения иск. Въпросите за “разликата в правните последици на материалноправното и процесуалноправното възражение за прихващане, включително – за първото, извършено извънсъдебно” и за “разграничението между възражението за прихващане като част от едно облигационно отношение и произтичащите от самото правоотношение права и задължения” имат единствено теоретично значение. Частният жалбоподател застъпва теза, която е формирана чрез неточно възпроизвеждане на разрешенията, дадени в ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. Според жалбоподателя, след като в тълкувателното решение е прието, че силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на възражението на съдебно прихващане, то по аналогия на противното, за извънсъдебното прихващане съдебното решение нямало сила на пресъдено нещо. Тълкуване на разпоредбата на чл.221, ал.2 ГПК /отм./, в смисъла, възприет от частния жалбоподател, не се съдържа в ТР №1/04.01.2001г., а прилагането на “аналогия на противното” в случая, е несъстоятелно. Нормата на закона е ясна и разграничителният критерий не е във вида на изявлението на компенсация – съдебно или извънсъдебно. В този смисъл ВКС намира, че бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, и т.3 ГПК не следва да се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол и разрешението по т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 271/25.01.2010г., постановено по ч.гр.д. № 213/2009г. от Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.