2
определение по гр.д.№ 3513 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
София, 19.12. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3513 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. В. против решение № 599 от 05.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 3427 от 2015 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, V състав, с което е потвърдено решение № 4135 от 22.10.2015 г. по гр.д. № 2941 от 2015 г. на Варненския районен съд, X състав за отхвърляне на предявения от Р. Т. В. срещу М. С. Р. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на М. Р. да премахне незаконно построена веранда с площ от 16,87 кв.м., изградена на югозападната страна на сграда с площ по скица 45 кв.м. с идентификатор 10135.2573.1084.1, изградена в поземлен имот с идентификатор 10135.2573.1084 с площ от 968 кв.м. по кадастралната карта на [населено място],район Приморски, к.к.“Чайка“, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /решение № 46 от 04.04.2013 г. по гр.д.№ 623 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 904 от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 2929 от 2008 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/ по следните въпроси:
1. Дали установеното незаконно строителство, извършено в отклонение с одобрените архитектурни проекти и издаденото разрешение за строеж, което състояние се поддържа от ответника- суперфициарен собственик на сградата, ограничава, смущава и пречи на ползването на имота от ищеца- собственик на поземления имот, в който е осъществено незаконното строителство: дали пречи на евентуалното бъдещо застрояване на имота, дали ограничава правото на собственост на ищеца предвид факта на определения прилежащ терен, площта на който е съобразена с незаконната веранда и дали пречи на ищеца да ползва земята под верандата ?
2. Доводите на ищеца, че незаконното строителство се явява пречка за бъдещо строителство в имота му и че ако незаконното строителство бъде премахнато, то и прилежащият терен около сградата ще бъде много по-малък, представляват ли евентуално бъдещо предполагаемо право на ищеца, на което законът не дава защита, или са основание за предявяване на иск по чл.109 ЗС ?
Освен това, според пълномощника на касаторката, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 03.08.2016 г. ответникът по жалбата М. С. Р. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените разноски за адвокат по делото пред ВКС.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Поставените от касаторката в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси не са такива по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение. И двата поставени въпроса изхождат от постановката, че в имота на ищцата е изграден незаконен строеж, подлежащ на събаряне. В обжалваното решение обаче е прието, че строежът е „търпим“ по смисъла на пар.16 от ПР на ЗУТ и поради това не подлежи на събаряне. Ето защо, напълно неотносими към настоящото дело са поставените въпроси затова дали незаконен строеж пречи на ищеца да осъществява правото си на собственост в пълен обем. Съответно неотносими към настоящия спор са и представените съдебни решения, разрешаващи въпроса дали незаконните строежи са пречка за собственика да упражнява правото си на собственост.
Тоест, в касационната жалба и в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката не е поставила правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС не може служебно да поставя и разглежда други въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, извън посочените от касатора /освен въпроси, свързани със съмнение за нищожност или недопустимостта на въззивното решение, каквото съмнение в случая няма/. Само на това основание /поради непосочването от касаторката на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК/ касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 599 от 05.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 3427 от 2015 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, V състав.
ОСЪЖДА Р. Т. В.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.2, ап.4, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.М. Г., да заплати на М. С. Р.- ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица], етаж 3, офис 301, чрез адв.Х. Д., на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.