ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 613
София, 02.06. 2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 601 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт К. Б. като процесуален представител на [фирма] София /в несъстоятелност/ срещу въззивното решение на СГС от 10.Х.2016г. по в.гр.д. № 8694/2016г.
Ответницата по касационната жалба А. П. Л. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Р. Г. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 10.Х.2016г. СГС е потвърдил решението на СРС от 29.І.2016г. по гр.д. № 34256/2015г. в уважителните му части по предявените от А. Л. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и частично /до 6748.52лв./ в осъдителната му част по претенцията за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, която за разликата до 9733.32лв. е отхвърлил.
Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „директор в Дирекция „Корпоративни комуникации”, извършено от временните синдици на Банката, е незаконно поради липса на предвиденото в чл.328 ал.2 КТ основание за това – сключен договор за управление на предприятие между дружеството и управителя с възложени конкретни бизнес задачи и цели, свързани с конкретни за постигане икономически показатели. Налице е различие между функциите на управляващия търговско дружество и синдика. Управителят следва да реализира определени стопански резултати, а дейността на синдика, обвързан от вменените му с ТЗ, съответно със специалния приложим по делото З., права и задължения, е свързана с действия за удовлетворяване на кредиторите, но не и към реализиране на бизнес програма, за постигането на която принципно е предвидена възможността управителят сам да подбере своя екип и с оглед на това – да прекрати трудово правоотношение със служители от ръководството на предприятието. При договора за управление по смисъла на чл.328 ал.2 КТ възнаграждението на управителя е обусловено от постигнатите финансови резултати, което е неприложимо относно възнаграждението на синдика. Обстоятелството, че Законът за банковата несъстоятелност предвижда сключване на договор за управление, не променя предвидените в закона функции на синдиците. Съдът е съобразил тези си изводи с практиката на ВКС, обективирана в решения по гр.д. № 1146/2010г. ІV ГО, по гр.д. № 390/2011г. ІІІ ГО и по гр.д. № 168/2011г. ІV ГО, приета за приложима в случая, доколкото не е налице диаметрална разлика във функциите на синдика в производство по банкова несъстоятелност и синдика в производство по несъстоятелност по ТЗ.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1. разполагат ли временните синдици на банка с правомощията по чл.328 ал.2 КТ; 2. съществува ли идентичност между функциите и правомощията на временните синдици на банка и изпълнителите по договор за управление и 3. имат ли временните синдици на банка право да прекратяват трудов договор на основание чл.328 ал.2 КТ.
Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода на делото е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В разглеждания случай касаторът не твърди и не е обосновал наличието на някоя от тези хипотези, обуславящи допускането на касационно обжалване. От друга страна, по поставените от него в изложението въпроси е дадено разрешение от ВКС по реда на чл.290 и следв. ГПК с решенията по гр.д. № № 1146/2010г. ІV ГО и по гр.д. № 390/2011г. ІІІ ГО, в съответствие с което е произнасянето от въззивния съд по настоящото дело.
При това положение ВКС намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV – Г състав, № 7403 от 10.Х.2016г. по в.гр.д № 8694/2016г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: