О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
София 23.05.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1201/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. С., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. Г., срещу въззивно решение №559 от 05.04.2011 г. по гр. дело №863/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 21.06.2010 г. по гр.дело №199/2007 г. на Софийския градски съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на К. Д. К. 60 000 лв. и вместо това касаторът е осъден да заплати на К. Д. К. сумата 21 812 британски лири на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че ищецът и ответникът са се договорили, ответникът да регистрира Е. на името на ищеца и дружеството да придобие два недвижими имота в [населено място]- У. **-** и У. *-***. Ищецът е платил първоначално сумата от 1500 британски лири за резервация на имотите и е издал две нотариално заверени пълномощни от името на дружеството в полза на ответника за сключване на предварителен договор за двата имота. Не се спори между страните, че ищецът се е отказал от единия от имотите и е платил сумата от 20312 британски лири за другия имот. Издадена е разписка от ответника, че сумата е дадена за имот У. **- **. Спорът между страните е от кой имот се е отказал ищецът. След плащането на сумата А. Р. С. е предал на ищеца ключ от У. *-*** и нотариалния акт, удостоверяващ правото на собственост за другия имот У. **- **, регистрирал е [фирма], чиито дялове са собственост на ищеца и е сключил предварителен договор за У. **-**.
Страните са сключили договор за поръчка с елементи на договор в полза на трето лице- [фирма], защото е уговорено регистриране на дружеството и след това сключване на предварителни договори от дружеството с трети лица. Довереникът е длъжен да изпълни договора с грижата на добър стопанин. Дължимата грижа в случая се изразява в това на доверителя да бъде разяснен българския закон относно прехвърлянето на правото на собственост, сигнатурата У. **-** и У. *-*** и коя сигнатура, за кой имот се отнася, както и графичните означения на имотите, нотариалните актове и скиците към тях. Довереникът не е изпълнил това задължение, поради което, доверителят, когато е оттеглил частично поръчката, е имал грешна представа за факта, кой имот в действителност е платил и от кой имот се е отказал. Грешката в представите се установява от показанията на свидетелите О. и Ж., според които ищецът се е почувствал измамен от действията на довереника. Ищецът не е знаел български език, не е познавал българските закони и не е могъл да се ориентира в български документи за собственост и скици за недвижими имоти. Объркването на ищеца е било предизвикано и от факта, че довереникът е предал на доверителя ключа от единия имот и нотариалния акт за собственост на другия имот.
За ищеца е възникнало право да оттегли поръчката на основание чл.287 ЗЗД и да иска връщане на даденото по този договор. Когато поръчката се оттегля, на връщане подлежи даденото по договора, а не левовата равностойност. Сумата от 21812 британски лири е била дадена от ищеца на основание чл. 285 ЗЗД и представлява дадени средства за изпълнение на поръчката. При оттегляне от договора, дадените средства следва да се върнат на отпаднало основание- чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба К. Д. К., [населено място] градище, [община], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно дали съдът се е произнесъл по предявения иск след като ищецът е поддържал, че липсва договор, т.е че паричните суми са получени без основание, а с решението е постановено връщане на парите поради отпаднало основание; допустимо ли е опровергаването на съдържанието на изходящ от ищеца документ – инвойс фактура, в който има описание на имота, за който е платена паричната сума, със свидетелски показания; не трябва ли да се съобрази доказателствената стойност на разписките за плащане от довереника в изпълнение на поръчката на трети лица при сключването на предварителния договор за покупко-продажба; бил ли е длъжен съдът да разграничи развалянето на договора за поръчка и оттеглянето на поръчката; дали в последната хипотеза извършените до оттеглянето действия от довереника по сключването на предварителен договор и плащане на цена на третите лица – продавачи, дават право да се върнат парите по договора. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са и са посочени ППВС, ТР и съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №559 от 05.04.2011 год. по гр. дело №863/2010 г. на Софийския апелативен съд. Първият повдигнат въпрос е обусловил изхода на делото, но той не е решен в противоречие с практиката на ВКС, не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената практика, че ищецът е длъжен да посочи в основанието на исковата молба единствено факти и обстоятелства (съществуващи преюдициални правоотношения), а в петитума – да индивидуализира претендираното право като посочи неговото съдържание. Правна квалификация на предмета на делото и на преюдициалните правоотношения ищецът не е длъжен да сочи и дори да го е направил, това не обвързва съда, които е длъжен само да определи вярната правно квалификация на всички права, претендирани от страните и на всички възражения, реплики, дуплики и пр. Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. /В този смисъл е определение №142 от 21.02.2012 г. по ч.гр. дело №103/2012 г./.Останалите повдигнати въпроси не обуславят крайното решение. Това е така, защото въззивният съд не е приел, че със свидетелските показания е опровергано съдържанието на изходящ от ищеца документ – инвойс фактура, а че има грешка в описанието на имота, за който е платена паричната сума. Според съда волята на ищеца е опорочена, защото при сключването на договора е имал погрешна представа за насрещната престация. По същата причина е без значение дали е съобразена доказателствената стойност на разписките за плащане от довереника в изпълнение на поръчката на трети лица при сключването на предварителния договор за покупко-продажба; дали е трябвало да се разграничи развалянето на договора за поръчка и оттеглянето на поръчката и дали извършените от довереника действия задължават доверителя.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №559 от 05.04.2011 г. по гр. дело №863/2010 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.