1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
гр. София,24.07.2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 1029 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. И., чрез пълномощника му адв. Ц. М., срещу решение № 134/08.07.2011 г., по гр.д. № 270/2011 г. по описа на Ямболски окръжен съд, ГК, с което е потвърдено решение № R-170/14.04.2011 г. по гр.д. № 1444/2011 г., по описа на Ямболски районен съд в обжалваната му част, в която предявените на основание чл. 12, ал. 2 ЗН и чл. 59 ЗЗД искове са били отхвърлени като неоснователни.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК
Ответниците по касационната жалба – Р. С. И., С. С. К. и Н. С. Е. не са депозирали писмени отговори в срока по чл. 287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът не е формулирал изрично материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закон, както и за развитието на правото, въпреки дадените му от въззивната инстанция, с разпореждане от 05.08.2011 г., указания за това. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 1 или точка 2 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос по визирания начин е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това следва да се посочи, че за обосноваване на твърдяното от него основание за допустимост на касационното обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е приложил три решения на ВКС. Но противоречието не с всяка практика на ВКС е основание за допускане на касационното обжалване, а само на противоречие със задължителната практика на съда – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК. Касаторът е приложил към изложението си две решения на ВКС по реда на § 2, ал. 3 от ПР на ГПК вр. чл. 218е и чл. 218и ГПК (отм.), които не са от кръга на задължителната практика, каквато бе посочена по-горе, както и едно решение на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, което, макар и задължителна практика, не се намира в противоречие с атакуваното въззивно решение, поради липсата на ясно формулиран правен въпрос, по който второинстанционният съд се е произнесъл в противоречие със същото.
В самата касационна жалба касаторът не е обосновал и самото основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, т.е. не е посочил какво е значението на “поставения” правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134/08.07.2011 г., по гр.д. № 270/2011 г. по описа на Ямболски окръжен съд, ГК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: