2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
гр. София, 25.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1713 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 110 от 26.04.2017г. по в.т.д. № 122/2016г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено решение № 19/14.01.2016г. по т.д. № 455/2015г. на Окръжен съд – Пловдив. С него по отношение на търговското дружество е открито производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност с определена начална дата – 31.12.2012г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на ново по същество на спора, с което да се отхвърли молбата за откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството.
Ответниците по жалбата- първоначален и присъединен кредитор, [фирма] и [фирма], считат, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а по същество намират жалбата за неоснователна. Посочват, че въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната за съдилищата съдебна практика, обективирана в: решение № 90/20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г.,І ТО на ВКС; решение № 153/23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г.,І ТО на ВКС; решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г.,ІІ ТО на ВКС; решение № 166/26.10.2010г. по т.д. № 991/2009г.,ІІ ТО на ВКС и решение № 23/07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г.,ІІ ТО на ВКС. Претендират се съдебни разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови атакуваното решение, въззивният състав е достигнал до извода, че са налице предпоставките по чл.608, ал.1 ТЗ, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен. След анализ на доказателствата по делото е установил активната легитимация в производството по несъстоятелност на търговските дружества [фирма], [фирма] и „У. Б.” като кредитори на [фирма]. Решаващият съд е заключил, че ответното дружество – настоящ касатор, не е изпълнило изискуеми парични задължения към кредиторите в производството, произтичащи от търговски сделки – продажби на течни горива и банкови кредити. Също така въз основа на първоначалното и допълнителните заключения на вещото лице е приел за установено, че дружеството длъжник не е в състояние и да ги изпълни. Възприел е изцяло приетото заключение на вещото лице, депозирано пред първата инстанция на 26 ноември 2015г., според което референтните стойности на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност за целия период на анализ от 31.12.2012г. до 30.09.2015г. на финансово – икономическото състояние на дружеството длъжник са под допустимите показатели /обща и бърза ликвидност – 0.4; незабавна ликвидност – 0.2; абсолютна ликвидност – от 0.0068 до 0.0142/. В мотивната част на обжалваното решение въззивният състав е посочил, че финансовите затруднения са трайни и непреодолими, а дружеството не разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си. Към датата на заключението вземанията на двамата кредитори доставчици на течни горива [фирма], [фирма] формира 64% от дълга. Изчислените от вещото лице относими към финансово-икономическото състояние на търговеца показатели показват, че ответното дружество не е в състояние да покрива краткосрочните си задължения с притежаваните краткотрайни материални активи и това състояние е обективно съществуващо към 31.12.2012г. Към същата дата коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост сочат на непреодолима зависимост на предприятието от външни кредитори. Същевременно е установено, че коефициентите на рентабилност на приходите, на пасивите и активите са отрицателни величини, което доказва неефективност на предприятието на търговеца.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа неправилно произнасяне по следните спорни правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото /основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/: „1/ При иск за обявяване в несъстоятелност, поради липса на погасяване на конкретни вземания по търговски сделки, следва ли съдът служебно да извърши проверка, дали сделката и доставките, съответно и задълженията са реални?; 2/ Следва ли съдът да изследва дали дружеството има и други задължения към други кредитори, дали и в каква степен ги обслужва, когато съдът е сезиран единствено с твърденията на конкретния молител в производството по несъстоятелност?”. С допълнително изложение от 26.05.2017г. касаторът поставя следните въпроси: „1/ Без спиране на предварителното изпълнение прилагането на решението за откриване на производство по несъстоятелност, дали буквалното изпълнение на закона ще доведе до увреждане на интересите на всички в производството?; 2/ Има ли възможност по Търговския закон да се разграничи незабавно изпълнение за работещи и неработещи задлъжнели дружества?”.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допусне до касационен контрол, с оглед следното: Първият от първоначално формулираните въпроси не може да обуслови касационното обжалване, тъй като въззивната инстанция, противно на твърденията на касатора, е извършила проверка относно съществуването на вземанията на първоначалния и присъединените кредитори във връзка с доказването на тяхната активна легитимация и формирането на коефициентите за ликвидност, за което е изложила подробни мотиви в обжалваното решение. Вторият въпрос също не предпоставя допускането на атакувания акт до касация, предвид обстойното изследване от съда на финансово-икономическото състояние на дружеството въз основа на икономически показатели, на базата на които е изведено състоянието на неплатежоспособност и неговия начален момент. Относно предпоставките, при които се приема, че е един търговец е неплатежоспособен, е формирана по реда на чл.290 ГПК многобройна задължителна практика на ВКС, в съответствие с която е постановен и обжалваният акт. С оглед на това, настоящият състав на ВКС намира, че липсва релевираното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като не е налице изменение на закона или на обществените условия, водещо до необходимост от промяна на тълкуването на закона. Последващите формулирани от касатора въпроси касаят последицата по чл.634 ТЗ на постановеното решение по чл.630, ал.1 ТЗ – неговото незабавно изпълнение, а не самото решение, поради което не отговарят на критериите по т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като въпросите не са обусловили правните изводи на въззивния съд при решаването на спора.
Въпреки изхода на делото, искането на ответниците по касацията за присъждане на разноски за настоящото производство не може да бъде уважено, поради липса на доказателства за тяхното извършване.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 26.04.2017г. по в.т.д. № 122/2016г. на Апелативен съд – П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.