О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№613
гр. София, 26.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и шестнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 2051/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка изпълнението на условията за допускане на касационното обжалване на решение №8774/21.12.2015 г., постановено по въз. гр.д. №8950/2015 г. на Софийски градски съд , ІІ -д въз. състав, по касационна жалба на [фирма] ,гр. С..
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, по гр.д. № 40414/2014 г. на Софийски районен съд, 71 състав , с което е признато за незаконно дисциплинарното наказание „Уволнение”, извършено със заповед №54/28.05.2014 г. на управителя на [фирма] , с което е прекратено трудовото правоотношение на Б. Х. Д. и уволнението е отменено;същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител звено” в [фирма] и дружеството е осъдено да му заплати обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за претърпените от него вреди поради оставането му без работа за периода от 28.05.2014 г. до 28.11.2014 г. в резултат на незаконното уволнение в размер на 10644 лв.
Ответникът по касационната жалба застъпва становище , че не са налице законовите изисквания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – същото не е нищожно или недопустимо. Същевременно касаторът не е обосновал допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК посочено от него като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната жалба за да бъде разгледана по същество , следва да бъдат изпълнени допълнителните изисквания, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. С оглед задължителното тълкуване, дадено в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./, жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК .
В случая в представеното Изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос: Може ли съдът да не вземе предвид задълженията на работника съгласно длъжностната му характеристика в случай, че в заповедта за уволнение неизпълнението на възложената работа е конкретно посочено и достатъчно ли е при възлагане на определена работа да се посочи какви са нормативните изисквания за осъществяване на поставената задача за да се приеме , че работодателят е конкретизирал ясно и точно в какво се изразява работата и как следва да бъде изпълнена.Посочено е , че по така формулирания правен въпрос е изпълнено допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” отговаря на изискванията на чл. 195 КТ доколкото е мотивирана – посочва нарушението, и кога същото е извършено. Прието е също така , че работодателят е изпълнил и задължението си по чл. 193 КТ.Данните по делото сочат , че преди налагане на дисциплинарното наказание от работника са поискани обяснения във връзка с вменяваното му дисциплинарно нарушение. Независимо от това съдът е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна на няколко основания: на първо място е прието, че възложената работа за неизпълнение на която е ищецът е бил наказан в заповедта на управителя на дружеството, с която е възложена, е описана много общо и неконкретно. С оглед на това съдът не може да извърши преценка дали представените като доказателство по делото план- сметки са изготвени в съответствие със заповедта, с която работата е била възложена.Същевременно в тази заповед не е включено задължение план- сметките, които е следвало да бъдат изготвени да бъдат съгласувани със служители на Столична община и Р..Прието е , че изготвените план сметки са били предадени с незначително закъснение – забава от два дни . Най- накрая съдът е приел, че наложеното на ищеца най- тежко дисциплинарно наказание не съответства на нарушението, за което е наложено. По тези съображения съдът е приел, че уволнителната заповед е незаконосъобразна и е уважил предявеният иск по чл. 344,ал.1,т.1 КТ като е постановил нейната отмяна.
От изложеното следва , че изходът на спора по главния иск за отмяна на заповедта за уволнение не е обусловен от разрешаване на поставения от касатора въпрос.Както се вижда уволнението е отменено на няколко основания , визирани в посочените решаващи мотиви на съда. Дори да се приеме, че заповедта, с която е възложена работата е била в достатъчна степен ясна и конкретна и не е имало пречка служителят да разбере възложената му задача/още повече че при неяснота не е имало пречка същата да бъде уточнена в оперативен порядък/, следва да се съобрази , че уволнението е отменено и поради други съображения: незначителност на неизпълнението на задачата в срочно отношение и липса на надлежна преценка за съответствие между тежестта на нарушението и наложеното наказание. С оглед на това поставеният от касатора въпрос няма обуславящ за изхода на спора характер.Последното от своя страна е достатъчно основание касационно обжалване да не се допуска. Независимо от това следва да се посочи , че и визираното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК е посочено бланкетно ,което принципно пречи същото да бъде проверено.Не е ясно с какво разглеждането на поставените въпрос би допринесъл за точното приложение на закона и развитие на правото. Не е визирана съдебна практика по въпроса , която следва да бъде изоставена, доколкото е неправилна или поради необходимост от ново тълкуване на законите, продиктувано от изменението на икономическите условия и пр.
С оглед на изложеното не са изпълнени изискванията ,с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. .
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8774/21.12.2015 г. от 26.11.2015 г. , постановено по въз. гр.д. №8950/2015 г. на Софийски градски съд , ІІ -д въз. състав, по касационна жалба на [фирма] ,гр. С..
ОСЪЖДА [фирма] ,гр. С. да заплати на Б. Х. Д. разноски за настоящата инстанция в размер на 700 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: