2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
[населено място] 04.08. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
ч.гр.дело №4299 по описа за 2014 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от З. В. Д. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Д.Р., срещу определение от 17.03.2014г. по ч.гр.д.№120/2014г. на Апелативен съд – П., с което е потвърдено определение от 19.11.2013г. по гр.д.№1027/2011г. на Окръжен съд – Стара Загора за оставяне без разглеждане молбата й отмени решението си в частта за дължимата държавна такса.
Не е постъпил отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд за оставяне без разглеждане молбата на З. В. Д. съдът да отмени решението си в частта за дължимата държавна такса.
В. съд е приел, че подадената молба е с правно основание чл.248, ал.1 ГПК и като подадена след изтичане на срока по чл.248, ал.1 ГПК е недопустима.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател не сочи правнен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Отделно от това, в случая с решението на ВКС по спора е пререшен и въпросът за размера на дължимата държавна такса, съобразно разпоредбата на чл.2а, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, според която: „по искове за обезщетение по З. се събира такса от граждани,… – 10лв.”.
Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 17.03.2014г. по ч.гр.д.№120/2014г. на Апелативен съд – П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: