О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
София, 05.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 06.10.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1581/2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. агенция за приходите, [населено място] против въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 12 от 04.02.2015 г., по в.т.д.№ 347/ 2014 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Сливенския окръжен съд № 31 от 13.11.2014 год., постановено по т.д. № 67/2014 год., относно приетата началната дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма], със седалище [населено място] – 29. 04. 2014 год., по отношение на който е открито производство по несъстоятелност, на осн. чл.630, ал.1 ТЗ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на въззивния съд в обжалваното му част, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на правната характеристика на състоянието на неплатежоспособност, като обективна и трайна невъзможност на търговеца да изпълни определен вид свое конкретно изискуемо парично задължение, чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи, както и на доказателствения материал по делото, според който длъжникът [фирма] / предходно наименование [фирма]/ не е в състояние да покрива текущите си задължения, а показателите за ликвидност- обща, бърза незабавна и абсолютна са под границата от единица още към 31.12.2011 год., касаторът основно възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че обективен израз на това състояние ответното ТД, е добило едва към 29. 04. 2014 год., предвид данните от счетоводния баланс на дружеството за 2012 и 2013 год. сочещи на за превес на активите му над пасива, в резултат на извършена продажба на значително по размер негово вземане на трето лице.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Позовавайки се отново на твърдяната неправилност на въззивния съдебен акт, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, касаторът поддържа, че „моментът на неплатежоспособността на ответника е определен в противоречие с постановени съдебни решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК и по реда на ГПК/ отм./”. Като израз на визираните противоречия са цитирани и приложени 4 решения на ВКС: № 64/09.02.2005 год., по т.д.№ 466/2004 год. на І т.о.; № 743/13.11. 2008 год., по т.д.№ 348/2008 год. на ІІ т.о.; № 549/27.10.2008 год., по т.д.№ 239/2008 год. на І т.о. и № 51 от 25.06.2010 год., по т.д.№ 169/2010 год. на ІІ т.о., в които е прието, че при определяне началната дата на неплатежоспособност е необходимо да се изследват коефициентите за ликвидност и финансова автономност на длъжника, разкриващи способността на търговеца да изплаща текущите си задължения с наличните парични средства.
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище в срока по чл. 287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния законов срок от лице, попадащо в кръга на изчерпателно изброените в чл.613а, ал.2, изр.1 ТЗ и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване.
Съгласно създадената уредба на касационното производство по действащия ГПК достъпа до въведения от законодателя факултативен касационен контрол е обусловен от наличие на предпоставките – основна и допълнителна, регламентирани с нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК.
Тяхното изрично посочване чрез обосноваване интереса от допускане на касационното обжалване в посочените от процесуалния закон граници на приложно поле е възложено в изключителна тежест на страната- касатор. Следователно, както е прието и в т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, извън правомощията на касационната инстанция е сама да извежда от съдържанието на изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, или от обстоятелствената част на касационната жалба, конкретния правен въпрос, релевантен за крайния изход на делото –основна предпоставка за достъп до касационен контрол, така и да конкретизира допълнителния критерий за селекция – съответното относимо основание по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, освен ако не се касае до уточняване или преформулиране на изрично поставен от страната правен въпрос, или давене правната квалификация на въведено селективно основание, какъвто не е разглежданият случай.
Видно от съдържанието на депозираното от касатора Н., [населено място] изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, в него липсва конкретно формулиран въпрос на материалното и/ или процесуално право по см. на чл.280, ал.1 ГПК, който обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция да е от значение за постановения краен правен резултат по делото, без да се налага съставът на касационната инстанция да го извежда от обстоятелствената част на същото, с каквито правомощия не разполага.
Несъмнено е, че доколкото според постановките в т.1 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за крайния изход на спора,независимо от специфичността му, е този, който е включен в предмета на същия и е обусловил правните, а не фактически, изводи на съда по конкретното дело, то той не се покрива със самия разрешен от въззивния съд казус, нито с анализ на пороците, обусловили процесуална или материална незаконосъобразност на обжалваното решение.
В този см. оплакванията за неправилност на съдебния акт, в обжалваемата му част, дори и да са евентуално основателни са ирелевантни за допускане на касационния контрол, поради което не подлежат на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Отсъствието на поставен от касатора конкретен правен въпрос, попадащ в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК само по себе си е достатъчно, за да бъде отречен достъпа до касационен контрол, а съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, при липса на общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК съставът на касационната инстанция не дължи произнасяне по основателността на поддържаните критерии за селекция.
Отделен остава въпросът, че при формирана по реда на чл. 290 и сл. ГПК практика на касационната инстанция – задължителна за съдилищата в страната, селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо.
Единствено за прецизност следва да се посочи, че според трайно непротиворечивата пракита на ВКС моментът на настъпване на неплатежоспособността на търговеца и относимите за определяне началната дата на неплатежоспособност обстоятелства са винаги конкретни и обусловени от специфичните за всяко дело факти и доказателства, въз основа анализа на които съдът по несъстоятелността извършва преценка за обективното икономическо състояние на длъжника, произтичащо от трайната невъзможност, а не нежеланието, да изпълни изискуемо и ликвидно свое парично задължение по търговска сделка или публично-правно задължение, свързано с дейността му на търговец, като не е необходимо датата да се покрива непременно и с последното извършено плащане.
В случая Бургаският апелативен съд изцяло се е съобразил с тази последователна съдебна практика – част от която цитирана и от касатора, приемайки, че от значение за определяне икономическото състояние на длъжника [фирма] за изследвания период, наред със стойността на дълготрайните му материални активи и запаси е и съпоставката между установената от заключенията на изслушаната съдебно – счетоводна експертиза стойност на краткотрайните активи на същия, вкл. вземанията му към трети лица, с тази на краткосрочните му задължения според изготвените счетоводни баланси.
Мотивиран от горните съображения, настоящият съставът на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 12 от 04.02.2015 г., постановено по в.т.д.№ 347/ 2014 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: