О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
гр.София, 02.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1897 писа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. З. и М. Д. С. срещу решение от 08.07.2009 г. на Софийския градски съд, ВК, II-ро Б отделение, постановено по гр.д. № 241 от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 01.08.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторките срещу С. о. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на правото им на собственост върху празно място с площ от 135 кв.м., представляващо ПИ № 67 от кв.38 по плана на София, В. при съседи: ПИ № 6* и улица.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК- противоречиво решаван от съдилищата въпрос и въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посочва, че в обжалваното решение са решени съществени въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, касаещи възможността Държавата да придобива частни имоти без проведена отчуждителна процедура в периода след 1947 г., възможността да бъде придобит по давност имот, който не е държавна собственост и не е одържавен на никакво основание, в периода на действие на забраната по чл.86 от ЗС и възможността за притежаване на частна собственост в същия период. Като решение, на което обжалваното решение противоречи е посочено и представено влязло в сила решение от 05.06.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Софийския районен съд, 45 състав.
Ответникът по жалбата С. о. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от С. П. З. и М. Д. С. срещу С. о. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за процесния ПИ № 67 от кв.38 по плана на София, В. , въззивният съд е приел, че този имот не е можел да бъде придобит по наследство и давностно владение, осъществявано от касаторките през периода от преди 1961 г. до завеждане на делото, тъй като е бил социалистическа собственост, а съгласно чл.86 от ЗС /действаща от приемането на ЗС през 1951 г. до 1990 г./ имоти-социалистическа собственост не могат да се придобиват по давност. Приел е, че ищците не са доказали те или техният наследодател да са придобили имота от трето лице въз основа на писмен документ, който изключва правото на собственост на Държавата върху този имот. Прието е също така, че представените по делото актове за общинска собственост № от 25.02.1997 г. и № 1* от 16.08.2004 г., макар и да не създават права, по същество доказват правото на собственост на общината върху процесния имот, тъй като събраните по делото доказателства не опровергават материалната и формална доказателствена сила на тези актове. А от м.06.2004 г., когато бил издаден АОбС № 1* до предявяване на иска през 2005 г. не били изминали необходимите за придобиването на имота по давност 10 години. Необходимата придобивна давност не била изтекла и от м.06.1996 г., когато влизат в сила ЗДС и ЗОбС, до завеждане на делото през 2005 г.
В посоченото и представено от касаторките решение от 05.06.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Софийския районен съд, касаещо съседен имот /ПИ № 66 от кв.38 по плана на София, В. /, е прието, че тъй като за местността, в която се намират имотите, са се прилагали ЗРПВПВННИ от 1958 г. и ЗСГ от 1973 г., с оглед разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗСГ до 1990 г. тези имоти не са можели да се придобиват по давност. След отмяната на тази разпоредба през 1990 г. до завеждане на делото, ищците са станали собственици на имота по давност, тъй като било доказано, че през целия този период са владяли имота за себе си. По отношение на актовете за общинска собственост е прието, че те не спират, нито прекъсват тази давност, нито прекъсва владението на ищците върху имота. Прието е, че АОбС е съставен неправилно, тъй като имотът вече е бил частна собственост на ищците. Освен това, отреждането на имоти по обществени мероприятия само по себе си нямало отчуждителен характер. Имотът не е станал собственост на Общината по силата на заповед № Р* от 25.06.2004 г. на кмета на район „К”, тъй като този вид заповеди не са предвидени като отчуждително основание по действащите закони. Чл.2, ал.1, т.6 от Закона за общинска собственост не е такова основание, защото тази разпоредба няма непосредствено отчуждително действие, а има за цел да отграничи имотите-общинска собственост от имотите- държавна собственост.
Не се констатира противоречиво решаване на правен въпрос в горепосочените две решения по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК: В тези решения еднакво е решен въпросът как става отчуждаването на имот за държавна или общинска нужда, еднакво е решен въпросът може ли да се придобива по давност имот, който се намира в населено място, за което са се прилагали ЗРПВПВННИ и ЗСГ от 1973 г., еднакво е решен и въпросът за доказателственото значение на актовете за общинска собственост. Различният изход на двете дела се дължи не на различно решаване на правен въпрос, а на различните приети от съда за доказани по двете дела факти: по настоящото дело е прието, че ищците не са доказали да са придобили правото на собственост върху процесния имот на валидно правно основание от трето лице, което да изключва удостовереното с актовете за общинска собственост право на собственост на С. о. върху имота, докато по гр.д. № 1* от 2005 г. на СРС, 45 състав е прието, че ищците по това дело са доказали придобиването на правото на собственост върху процесния имот по давност. Доколко са верни горепосочените изводи на съда по настоящото дело за недоказаност на претенцията е въпрос, който касае правилността на решението и е основание за касационно обжалване по чл.281 от ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1, 2 или 3 от ГПК, поради което този въпрос не може да се разглежда и решава в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСГК на ВКС, това основание налице, когато по определен правен спор няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е непълна или неясна, поради което се налага тълкуването й, или когато поради промяна в законодателството или обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на правна норма. В случая не сме изправени пред нито една от тези три хипотези: По посочените от касаторките в изложението им по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК въпроси /възможно ли е Държавата да придобива частни имоти без проведена отчуждителна процедура в периода след 1947 г., възможно ли е да бъде придобит по давност имот, който не е държавна собственост и не е одържавен на никакво основание, в периода на действие на забраната по чл.86 от ЗС и възможно ли е в този период имотите да са частна собственост/ има пълна и ясна правна уредба в действалите след 1947 г. до настоящия момент благоустройствени закони /ЗБНМ, ЗПИНМ, ЗТСУ и ЗУТ/ и в Закона за собствеността, а и по тези въпроси има константна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
С оглед на гореизложеното, касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на С. П. З. и М. Д. С. срещу решение от 08.07.2009 г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 241 от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.