О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№613
София, 08.06. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 304 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Д. А. чрез адв. С срещу въззивно решение № 1334/23.1.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1696/2008 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Насрещните страни М. Г. Ж. и А. Н. Ж. чрез адв. Д са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Молят за присъждане на разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 218з, ал. 1 ГПК /отм./ Варненският окръжен съд е отхвърлил иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД на М. Д. А. против М. Г. Ж. за разваляне на алеаторен договор.
Въпросите в изложението, приложено към касационната жалба не са прецизно формулирани и в голяма част представляват твърдения за допуснати от съда нарушения на материалния или процесуалния закон. Независимо от това, съдържанието на повдигнатите правни проблеми може да бъде определено: съдът дължи ли произнасяне по всички доводи и твърдения на страните, както и обсъждане на всички доказателства по делото; съдът трябва ли да прецени показанията и на свидетелите, които са евентуално предубедени; спорадичното изпълнение на задълженията за престиране на грижи и издръжка съставлява ли пълно и точно изпълнение на приобретателите по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Всички тези въпроси са от принципно значение, но разрешенията по тях, дадени в обжалваното решение, не противоречат на цитираните съдебни решения, нито разглеждането им е в случая се явява от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства по отделно и в съвкупност, включително и гласните доказателства. Не са изключени показанията на свидетелите, които са в родствена връзка с касатора. Напротив, съдът е изложил съображения, че гласните доказателства, коренно противоречиви, цени с оглед евентуалната им предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, както и според това дали са резултат на непосредствени впечатления, доколко са логични и кореспондират ли с останалите доказателства по делото – документи и съдебни експертизи, което е именно според изискването на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Съдът, също така е изложил съображения, че всеки от свидетелите М, В. и Д. твърди, че единствено той полага грижи за А. , поради което те взаимно си противоречат. Отговорите на М. са и взаимно изключващи се, а тези на Е. Д. нелогични и видимо противоречащи на другите доказателства по делото, включително за сериозните ремонти работи, осъществени в дома на А.
Известно е, че вътрешното убеждение на въззивния съд не подлежи на проверка от касационната инстанция, а само начина, по който то е формирано – дали са спазени правилата на формалната логика, опита и научното знание.
В обжалваното решение не е прието изпълнение от приобретателя по алеаторния договор при епизодични грижи и издръжка, нито, че тя не е съответствала на всичките нужди на прехвърлителя. Напротив, въззивната инстанция е приела, че грижите са били постоянни, съответни на уговореното и специфичните нужди на кредитора, както и издръжката, изразяваща се в натура, поемане на задължения и даване на пари.
Съдът е установил, че длъжниците Ж. са посещавали дома на М. и Г. А. 2-3 пъти в седмицата, като са носили хранителни продукти. Извършвали са със свои средства нужните текущи и основни ремонти в жилището, включително и по време на висящия процес. Превеждали са и парични суми от по 30 лв. – веднъж-два пъти месечно. Поели са и са погасили остатък от 3 690 лв. заем на Г. А. Според договора сраните са приели да живеят в отделни жилища и съдът, като е ползвал заключения на съдебно-медицински експертизи е приел, че здравословното състояние на кредиторите не е налагало, семействата да живеят под общ покрив. Отчетено е и обстоятелството, че винаги при поискване, Ж. са се отзовавали и изпълнявали поръчките на прехвърлителите.
В заключение и по този въпрос, приетото от въззивната инстанция не противоречи на разрешенията в Р-1159-1994-ІІ ГО, Р-653-2002-ІІ ГО, Р-216-1996-ІІ ГО, Р-1024-2002-ІІ ГО, Р-1024-1997-ІІ ГО Р-1167-2008-V ГО.
На практика касаторът е недоволен от фактическите и правни заключения, до които е достигнал въззивния съд, което, обаче не е основание за допускане на касационно обжалване.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещните страни сторените в инстанцията съдебни разноски – 200 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 1334/23.1.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1696/2008 г.
ОСЪЖДА М. Д. А. да заплати на М. Г. Ж. и А. Н. Ж. сумата в размер на 200 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК от 2007 г., направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: