Определение №613 от по търг. дело №380/380 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
N 613
 
София,. 11.09.2009 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 4 септември  две хиляди  и девета година в състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
                                               ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                                                                МАРИЯ СЛАВЧЕВА
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 380-2009 година.
 
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С”АД-г. Пловдив срещу въззивното решение от 19.12.08г. по г.д. 587/07г. на АС-г. Пловдив, с което е оставил в сила първоинстанционното решение от 6.06.06г. по т.д. № 8/05г. на ОС-г. Пловдив. С последното касаторът е осъден да заплати на А. за с. к. сумата 129 678.06лв. представляваща неустойка за неизпълнение на приватизационен договор от 30.03.1998 год. както следва: неустойка в размер на 44 303.79 лв. за частично неизпълнение на и. ционната програма за 2001 год. и неустойка в размер на 85 374.27 лв. за частично неизпълнение на и. ционната програма за 2002 год.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че уговорената неустойка е дължима предвид констатираното неизпълнение на и. ционната програма за процесния период. В тази връзка развива съображения, че в процесния случай е налице невиновна невъзможност за изпълнение на и. ционната програма за процесния период 2001-2002 година.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да уважи така предявените в обективно кумулативно съединение искове по чл.92 ал.1 ЗЗД въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че е налице неизпълнение на уговорената по приватизационния договор и. ционната програма за процесния период 2001-2002 година, както и че не е налице твърдяната от ответника по исковете невиновна невъзможност за изпълнение на тази и. ционна програма.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Релевантния материално правен въпрос от значение за правилността на решението е този относно причините за частичното неизпълнение на уговорената по приватизационния договор и. ционната програма за процесния период 2001-2002 година.
Съгласно т.4.1 от приватизационния договор купувачът по договора е поел задължението от датата на сключване на договора до края на 2002 г. да и. ра в приватизираното дружество и. ции съобразно Приложение №2 към договора. При неизпълнение на задължението за влагане на договорените и. ции на основание т.7 от договора купувачът дължи неустойка в размер на 50% от договорените, но неизвършени и. ции. От представените по делото доказателства, в т.ч. и от приетата по делото СИЕ е установено частично изпълнение на и. ционната програма за процесния период. Касаторът е представил по делото сертификат за форсмажор №008/22.06.04г. на БТПП, удостоверяващ предаване склад за вълна на РКС-г. Пловдив със застроена площ 1520 кв.м., находящ се в С. индустриална зона, ІV гр.част, г. Пловдив въз основа на влязло в сила съдебно решение-решение № 631/14.06.01 година на ВКС.
Въззивният съд в конкретния случай не е постановил своето решение в противоречие с практиката на ВКС, отчитаща доказателствената сила на сертификат за форсмажор, обективиращ наличие на невиновна невъзможност за изпълнение задълженията на купувача по приватизационната сделка-срвн.решение №128/15.03.07г. по т.д. №890/06г. на ВКС-ТК и решение №762/28.11.06г. по т.д.380/06г. на ВКС-ТК, които имат за предмет случаи, различни от процесния, обстоятелство обуславящо липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 19.12.08г. по г.д. 587/07г. на АС-г. Пловдив, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 6.06.06г. по т.д. № 8/05г. на ОС-г. Пловдив.
Водим от горното ВКС-ТК
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.12.08г. по г.д. № 587/07г. на АС-г. Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top