О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
гр. София, 10.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 918/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура, чрез прокурор М. Д. и по касационна жалба на Л. С. А., чрез адвокат Н. А. против решение № 2099 от 09.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 3177/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от лица с надлежна процесуална легитимация, отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и са придружени от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение, Софийският апелативен съд е отменил решение от 04.05.2016 г., постановено по гр. д. № 1387/2015 г. на Софийски градски съд, I – 12 състав в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на ищцата Л. С. А. обезщетения за неимуществени вреди, търпени от наказателно производство, приключило с оправдателна присъда на СГС от 23.12.2009 г. по н. д. № 3008/2009 г. и от наказателно производство, приключило с присъда – решение на СГС от 12.08.2011 г. по н. д. № 1012/2011 г., за разликите над 4 000 лв. до 10 000 лв. и вместо него е постановил ново решение , с което за посочените разлики исковете за неимуществени вреди, са отхвърлени.Потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени до размер на 4 000 лв. всеки и са отхвърлени за разликите над 10 000 до 30 000 лв. всеки.
За да намали размерите на така присъдените от първата инстанция обезщетения, въззивният съд е приел, че наказателните производства срещу ищцата са приключили в разумен срок, без да е вземана мярка за неотклонение, както и че обвиненията не са за тежки престъпления. Наред с това съдът е отчел, че търпените душевен дискомфорт и притеснения, както и влошаването на здравословното състояние на Л. С. А. не са по – големи от обичайните в подобни случаи и не са с траен характер. На последно място, въззивният съд се е позовал и на обстоятелството, че наказателното преследване не е добило публичност извън [населено място], а негативните последици върху доброто име и професионалното развитие на ищцата са незначителни и обратими.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
В касационната жалба на прокурор М. Д. са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му. В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на касационните основания. В същото обаче липсва правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. В представеното изложение на касационната жалба на прокуратурата съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради това че твърдените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и че липсват мотиви за наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Тези оплаквания са свързани с твърдение за противоречие на обжалваното решение с т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и с ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК относно това противоречиe обаче не е формулиран. По сходен начин жалбоподателят е подходил и при опита си да обоснове специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдения за противоречиво решаван от съдилищата въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ. Представени са няколко решение на ВКС с твърдение за различно решаване на идентични случаи, но касаторът отново не е свързал това си съждение с правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г. жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.Посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Последното е така доколкото именно по отношение на правния въпрос следва да е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1,2 или 3 ГПК.С оглед на това липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Наведените в Изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК доводи за неправилност на обжалваното решение обуславят извод за наличие на основанията за обжалване по същество – чл. 281 ГПК, но не и тези за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По отношение касационната жалба на ищцата Л. А.:
В същата са наведени оплаквания за необоснованост на обжалваното решение относно изводите на въззивният съд за липса на предприета спрямо касаторката мярка за неотклонение, относно продължителността на наказателното производство по двете наказателни дела, относно участието й в провежданото наказателно разследване и неговия отзвук в социалната й среда. Правят се оплаквания и за нарушение на материалния закон във връзка с прилагане на принципа за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение. Иска се отмяна на решението в частта, в която претенциите за неимуществени вреди са отхвърлени и постановяване на ново такова, с което исковете да бъдат уважени в претендирания размер от по 30 000 лв. по двете наказателни производства.
В представеното Изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК тази жалбоподателка е формулирала два въпроса: .
(1) „Представлява ли продължителността на едно и също въздействие на непозволено увреждане фактор за определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди и допустимо ли е при еднакви други условия и различна продължителност на въздействието да бъде определено еднакво по размер обезщетение?“
(2) „Съответства ли на изискванията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. съдебен акт, при постановяването на който съдът е пропуснал да съобрази, обсъди и оцени различното правно значение на продължителността на непозволеното увреждане при определяне на размера на обезщетението за всеки конкретен случай?“
Така формулираните въпроси са били са предмет на разглеждане в обжалваното решение и имат обуславящо изхода на спора значение, поради което имат характеристиката на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК.В представеното изложение обаче жалбоподателят общо е посочил, че са налице допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК без да конкретизира по отношение на кой от формулираните въпроси се отнася съответното основание. Ако се приеме, че по втория правен въпрос касаторът се позовава на основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, /доколкото в него е визирана задължителна съдебна практика/ следва да се посочи , че визираното във въпроса противоречие не е налице. Съдът е изложил съображения защо счита, че обезщетението за претърпените вреди от обвиненията по двете наказателни дела следва да бъде определено глобално при равно съотношение по четирите обвинения / респ. двете наказателни дела/ като са отчетени и други обстоятелства, а не единствено продължителността на наказателното преследване.Отделен е въпроса, че неимуществените вреди, претърпени по двете наказателни дела, в случая практически трудно биха могли бъдат разграничени.
С оглед на това касационно обжалване и по тази касационна жалба не следва да се допуска.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, страните следва да понесат разноските за производството така както са ги направили.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2099 от 09.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 3177/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: