3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 614
С., 11,10,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 19 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П., като ЕТ с фирма Б.-Ст.П. – Б. против решение от 13.10.2010 г. по гр.д. № 1050/2010 г. на Бургаски ОС, с което се потвърждава решение № 433/14.04.2010 г. по гр.д. № 5413/2009 г. на Бургаски РС, с което касаторът е осъден да заплати на М. Д. Т. сумите: 3 500 лв. продажна цена по договор от 9.01.2009 г., 218.38 лв. мораторна лихва и 186.40 лв., като е отхвърлен насрещния иск за сумата 3 500 лв. представляваща платена част от продажната цена по същия договор.
Ответникът по касационната жалба М.Т. е подал отговор, че същата е недопустима, а и неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът: Следва ли да се счита за изпълнение на договора, в случай че е договорено задължение на едната страна да осигури на другата страна съдействие за сключване на договор за наем, при определени условия, и задължената страна твърди единствено, че е съдействала стария наемател на имота да прекрати сключения от последния с наемодателя договор за наем ?, бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Така поставеният въпрос е по-скоро фактически, а не правен. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК включва само правни, но не и фактически въпроси.
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на фактическия състав на чл.145 ТЗ за отговорността на управителя, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Съгласно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т. 3 ГПК , поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 13.10.2010 г. по гр.д. № 1050/2010 г. на Бургаски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: