О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.614
гр. София,13.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2513 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ГЕН-И – София – Търговия и продажба на електрическа енергия” ЕООД срещу решение №1688 от 03.07.2018 г. по т.д.№5395/2017 г. на САС в частта /имаща характер на определение/, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на „ГЕН-И – София – Търговия и продажба на електрическа енергия” ЕООД срещу решение от 03.04.2017 г. по т.д.№5830/2015 г. на СГС в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност на „Енемона” АД.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Посочва се, че при липса на направено от длъжника възражение, заповедта за изпълнение влиза в сила и към нея се прикрепват същите правни последици, както към влязлото в сила съдебно решение, поради което и с оглед разпоредбата на чл.613а, ал.2, пр.1 от ТЗ, кредиторът /за който липсва правен интерес да установи вземането по исков ред/ е трето лице, легитимирано да обжалва решенията по чл.630 и чл.632 от ТЗ. Навеждат се доводи, че въззивният съд е бил длъжен да изследва легитимацията на „ГЕН-И – София – Търговия и продажба на електрическа енергия” ЕООД и към момента на постановяване на решението си, когато вземането на жалбоподателя е било прието.
Ответникът по частната жалба не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания акт въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е бил страна в първоинстанционното производство по чл. 625 от ТЗ, като същият се позовава на качеството си на кредитор по чл.613а, ал.2 от ТЗ. Посочил е, че по изключение законът, в разпоредбата на чл.613а, ал.2 от ТЗ, е предвидил право на обжалване и на трети лица, които не са били страни в първоинстанционното производство, но които имат вземане, произтичащо: 1) от влязло в сила съдебно решение, или 2) от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, или 3) обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Изложил е съображения, че в случая жалбоподателят твърди, че притежава вземания срещу ответника, установени с влезли в сила заповеди за изпълнение по чл.417 от ГПК, като не се твърди и установява, че по издадените заповеди за изпълнение има образувано и приключило исково производство по чл.422 от ГПК с влязло в сила съдебно решение, т.е. вземанията по заповедите не са установени със сила на пресъдено нещо. Същевременно, според трайната съдебна практика разпоредбата на чл.613а, ал.2 от ТЗ не може да се тълкува разширително и извън нейния обхват са вземанията по заповедите за изпълнение, спрямо които не е успешно проведено исково производство по чл.422 от ГПК, дори същите да са влезли в сила като неоспорени от длъжника. Кредиторите, легитимиращи се за такива с подобни заповеди за изпълнение, не са сред процесуално легитимираните лице по чл.613а, ал.2 от ТЗ и те нямат право да обжалват решенията по чл.630 и чл.632 от ТЗ /в този смисъл определение № 286/19.04.2010 г. по ч.т.д. № 270/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 663/11.08.2011 г. по ч.т.д. № 484/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 120/16.02.2012 г. по ч.т.д. № 55/2012 г. на ВКС, І т.о.; определение № 108/25.02.2016 г. по ч.т.д. № 344/2016 г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 694/21.11.2017 г. по ч.т.д. № 2329/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. и др./. Приел е, че не обосновава легитимация за обжалване и включването на вземанията на жалбоподателя и това, че вземанията му са приети в производството по несъстоятелност по смисъла на чл.693 от ТЗ – от една страна, с това също не е изпълнено изискването на чл.613а, ал.2 от ТЗ вземанията да са установени с влязло в сила съдебно решение, а от друга страна, самото приемане на тези вземания не е било налице към момента на изтичане на срока за обжалване на процесното решение по чл.630 от ТЗ /13.04.2017 г./, тъй като вземанията са приети далеч след това – включени са в публикувания на 08.06.2017 г. в ТР списък на приетите вземания под №33, в която част списъкът е одобрен по реда на чл.692 от ТЗ с определение от 21.08.2017 г. по т.д.№5830/2015 г. на СГС, VІ-4 състав, обявено в ТР на 22.08.2017 г., като срещу вземанията на жалбоподателя не е било подавано възражение. В този смисъл и въпреки, че жалбоподателят е и ипотекарен кредитор на ответника /но с вписан ипотечен акт /на 13.11.2015 г./, два месеца след подаването /на 16.09.2015 г./ на молбата по чл.625 от ТЗ срещу „Енемона” АД/, е достигнал до извод, че в случая не се обосновава процесуална легитимация на „ГЕН-И – София – Търговия и продажба на електрическа енергия” ЕООД да обжалва първоинстанционното решение съобразно чл. 613а, ал. 2 ТЗ.
Решението в обжалваната част е правилно.
Съгласно споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил изцяло, с нормата на чл.613а, ал.2 от ТЗ /в частност с пр.1 от визираната разпоредба/ е допуснато изключение от принципа, че правото на жалба принадлежи само на страната в първоинстанционното производство, поради което не може да се тълкува разширително. С оглед особеностите на производството по несъстоятелност и действието на решението за откриване на производството спрямо всички, в защита на обществения интерес, изрично са изброени третите лица, които като носители на изчерпателно посочените в закона вземания, са активно легитимирани да обжалват решенията чл.630 и чл.632 от ТЗ. Вземанията, удостоверени с изпълнителни листове и заповеди за изпълнение, не се ползват със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, поради което не създават право на обжалване в полза на техния титуляр. Силата на пресъдено нещо действа само спрямо съдебно потвърденото право /арг. от чл.299, ал.1 от ГПК/, а в заповедното производство, съдът не проверява дали вземането съществува. Влизането на заповедта за изпълнение в сила при условията на чл.416, изр.1, пр.1 и 2 от ГПК не означава, че тя представлява влязло в сила съдебно решение и само по изключение, когато се уважи иск по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, ще е налице вземане, установено с влязло в сила съдебно решение.
В този смисъл и тъй като приемането на вземанията в производството по несъстоятелност по смисъла на чл.693 от ТЗ или неприемането им, е без значение за легитимацията на кредиторите по чл.613а, ал.2 от ТЗ /по правило 7-дневния срок за обжалване на решенията по чл.630 и чл.632 от ТЗ изтича преди постановяване на определението по чл.692 от ТЗ/, а в вземанията на жалбоподателя не са били предмет на искове по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, частната жалба се явява неоснователна.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1688 от 03.07.2018 г. по т.д.№5395/2017 г. на САС в частта /имаща характер на определение/, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на „ГЕН-И – София – Търговия и продажба на електрическа енергия” ЕООД срещу решение от 03.04.2017 г. по т.д.№5830/2015 г. на СГС в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност на „Енемона” АД.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.