О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София, 13.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 25 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 6634 /2013 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. М. против определение № 16034/02.09.2013г. по гр.д.№ 10513/2013г. на СГС, с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от същия против определение от 22.05.2013г., постановено по гр.д.№ 26255/2009г. на СРС, с което е постановено на основание чл. 51, ал.2 ЗН вписване на отказ от наследство поради това, че не е заявил дали приема наследството по универсално завещание от М. Е. Д. в определения му от съда срок по това висящо дело.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила поради това, че той не е бил страна по това дело и съдът не е могъл да му определи срок по същото дело и защото е нарушена процедурата по уведомяването му за становище приема ли наследството. Поради тези нарушения, счита определението на РС за нищожно, а определението на въззивния съд за неправилно, тъй като му е отнета възможността да защити правата си.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С влязло в сила решение е допусната съдебна делба между П. И. Г. и М. Е. Д. при равни права на апартамент № 2, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] със застроена площ 48,70 кв.м. Този апартамент е принадлежал на М. Т. Х., починала на 28.07.1987г., наследена от единствения си син И. Б. Х.. Той умира на 07.08.2000г. Оставил е саморъчно завещание в полза на М. Е. Х.. По предявен от дъщеря му П. Г. иск по чл. 30 ЗН е намалено завещанието и е възстановена запазената й част от наследството на баща й в размер на ? ид.ч. с влязло в сила на 21.11.2008г. решение по гр.д.№ 3581/2005г. на СРС, поради което делбата е допусната по настоящото гр.д. № 26255/2009г. /възстановено след изгубване/ при равни квоти.
В хода на втората фаза на делбата ответницата М. Е. Д. почива на 21.05.2011г. Нейни наследници по закон са сестра й М. Е. Д., низходащите на братята й К. Е. Д., починали преди нея на 05.06.2010г. и М. Е. М., починал на 25.05.2007г., и на дъщеря й С. Е. А., починала на 17.03.2011г. С определение от 22.08.2011г. е конституирана М. Е. Д., а с определение от 15.11.2912г. са конституирани и останалите наследници по закон А. К. А., К. В. Д., М. В. К., Д. М. Е. и Н. М. М..
Починалата ответница М. Д. обаче е оставила саморъчно завещание предадено за пазене при нотариус А. Л., която обявява завещанието в съдебно заседание на 18.02.2013г. Със завещанието като универсален наследник е посочен племенника на завещателката С. С. М.. Той не е конституиран като страна в производството, не е бил призован за това съдебно заседание и не е присъствал. Съдът е постановил определение С. М. да се призове на адреса по служебната справка от регистъра на населението, като му се укаже да заяви пред съда на основание чл. 51 ЗН дали приема наследството по завещание от М. Д., оставено за пазене при нотариус Л., с която следвало да се свърже за вписване на завещанието и снабдяване с първи препис и представянето му като доказателство. С това определение не е определен изрично срок за заявление дали приема наследството. До С. С. е изпратено съобщение на адрес София[жк][жилищен адрес] с указание да се яви пред съда на 22.05.2013г./датата на следващото съдебно заседание по делото/ за изпълнение на указанията по чл. 51 ЗН. Тъй като не е намерен н адреса, съобщението е залепено.
Поради това, че в съдебното заседание на 22.05.2013г. С. М. не се е явил, съдът е приел, че той е редовно уведомен и не приема наследството по завещание, поради което с протоколно определение от същата дата съдът е обявил, че С. М. губи правото да приеме наследството по завещание от М. Е. Д. и е изпрати заверен препис от протокола за вписване на отказа на основание чл. 51, ал.3 ЗН. Отказът е вписан под № 371/04.06.2-013г.
Предмет на обжалване пред СГС е протоколното определение от 22.05.2013г., с което е постановено, че С. М. е изгубил правото да приеме наследството по завещание от М. Д. поради това, че не е заявил становище в срок.
СГС е приел, че това определение не подлежи на обжалване, защото е такова по охранително производство, молител е била ищцата П. Г. и нейната молба е удовлетворена. Засегнатите трети лица, каквото е С. М. следвало да защитят правата си по исков ред.
Определението е неправилно.
На обжалване подлежат определенията, за които е изрично предвидено, че подлежат на обжалване и тези, които преграждат производството. С постановеното от РС определение за С. М. е преградена възможността да участва в делбеното производство. Това определение е постановено в исково производство и има за последица не конституиране на лице като правоприемник. За това лице то на практика е прекратително. Действително последиците от него са постановяване на охранителен акт – вписване на отказ, но предмет на обжалване е проведената процедура по чл. 51, ал.2 ЗН. За лицето, чийто отказ е вписан по този ред няма друг път за защита в хипотезата, когато е нарушена процедурата. По силата на универсалното завещание той се явява правоприемник. Ако е вписан отказ от това наследство обаче той губи възможността да защити правата си не само в това производството за делба, а и в друго производство.
Действително съдебната практика приема, че с иск наследника, чийто отказ е вписан по реда на чл. 51 ЗН може да установява нищожност на този отказ, поради това, че преди това е прпиел наследството, но в случая жалбоподателя е научил за завещанието в хода на производството, когато е открито наследството и не твърди, че е приел наследството преди вписване на отказа, за да може да докаже недействителността му. Той прави доводите, свързани с нарушение на процедурата по чл. 51 ЗН, извършена в хода на делбеното дело, по което не е бил конституиран като страна, а е призован по същото дело чрез залепяне на съобщението. Срокът, в който следва да посочи дали приема наследството също не е ясно определен от съда, а вместо това е призоват за съдебно заседание. Затова за него единствения начин за защита от това определение с което е вписан отказ от наследство поради не заявено в срок приемане е обжалването му.
Предвид изложеното, съдът приема, че изводът на въззивния съд, че определението не подлежи на обжалване е незаконосъобразен, поради което обжалваното сега определение следва да се отмени, като делото се върне на въззивната инстанция за произнасяне по същество на частната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 16034 от 02.09.2013г. по ч.гр.д. № 10513 от 2013г. на Софийски градски съд
Връща делото на Софийски градски съд за произнасяне по въззивна частна жалба № 1020390/30.05.2013г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: