ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 614
София, 02.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1069 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В.Т. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас от 23.ХІ.2016г. по в.гр.д. № 1698/2016г.
Ответницата по касационната жалба С. И. Т. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат В.Б. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 23.ХІ.2016г. БОС е потвърдил решението на Бургаския РС от 29.VІІ.2016г. по гр.д. № 2036/2016г., с което са уважени предявените от С. Т. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
Въззивният съд е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, че уволнението на ищцата от длъжността „продавач-консултант” на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ е незаконно, тъй като заповедта не съдържа мотиви с конкретните липсващи на ищцата професионални знания, умения и навици, не е изложена конкретика за обема, начина и качеството на изпълнение на служебните й задължения, обосноваващи извод за ниски природни дадености или недостатъчен опит. Твърдения в тази насока са изложени за първи път в отговора на исковата молба, което не може да замести липсата на мотиви в заповедта. Тази липса не може да бъде заместена и с представената от ответника електронна кореспонденция. Няма пречка липсващите качества да бъдат посочени в отделен документ, съставен от работодателя, стига да е доведен до знанието на работника/служителя и заповедта да препраща към него. Представените имейли са изпратени до неопределен кръг от лица и по – скоро съдържат указания за извършване на определени дейности в магазина. Изразеното в един от тях изискване спрямо Т. и М. за отговорност и темпо не е ясно за кои лица се отнася. Представено е по делото обяснение от ищцата за допусната от нея грешка, изразяваща се в маркиране на 10% отстъпка, вместо 20%. Тези „документи” не са приложени към заповедта, нито тя се позовава на тях.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по два въпроса в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Първият въпрос „допустимо ли е основанията за прекратяване на трудово правоотношение по чл.328 ал.1 т.5 КТ да бъдат посочени в отделен документ, различен от уволнителния акт” е неотносим към решаващо изхода на делото произнасяне. Въззивният съд не е отрекъл възможността липсващите качества на работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа да бъдат конкретизирани в отделен документ, стига той да е сведен до знанието на лицето и заповедта да препраща към него. Отделно от това, произнасянето на въззивния съд по този начин е в пълно съответствие със сочената от касатора практика, обективирана в решения на ВКС № 118/18.ІV.2006г. ІІІ ГО и по гр.д. № 728/2009г. ІV ГО.
И вторият поставен в изложението въпрос „може ли да се приеме, че работникът/служителят не е можел да упражни правото си по чл.328 ал.1 т.5 КТ, щом като основанията за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени в отделен документ, с който същевременно е бил запознат и при това е дал обяснения по него” не е от значение за изхода на спора поради неотносимостта му към него. Решаващият извод в тази насока на въззивния съд е, че липсващите на ищцата качества нито са посочени в отделен документ, нито той е сведен до нейното знание, нито уволнителният акт препраща към него.
При тези обстоятелства се налага извод, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 1400лв. разноски за настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.ІІ.2017г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, ГО, шести въззивен състав, № VІ-114 от 23.ХІ.2016г. по в.гр.д № 1698/2016г.
ОСЪЖДА [фирма] София да заплати на С. И. Т. от [населено място] 1400лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: