5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София, 21.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2154 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2480 от 7.V.2014 г. на Ц. И. В от [населено място], подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-Варна против решение № 105/13.І.2014 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр. дело № 395/2013 г., с което са били отхвърлени нейните обективно кумулативно съединени искове срещу ответната [фирма]-София за присъждане на сума в размер на 96 000 лв. – като обезщетение за причинена вреда, вследствие неизпълнение на задълженията на кредитната институция по сключен между страните по спора на 17.Х.2008 г. договор за ипотечен кредит, изразяващи се в предоставяне на кредитната сума по с/ка на продавачката по предварителния договор от 5.ІХ.2008 г. /Т. В. К./, разкрита в [фирма]-София, или лично на кредитополучателката В, и ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от завеждане на делото /9.V.2011 г./ и до окончателното й изплащане; КАКТО И за инцидентното приемане за установено – по реда на чл. 212 ГПК, че не съществува основание, легитимиращо обещателката Т. В. К. да се разпорежда и получава суми от разплащателната с/ка на настоящата касаторка, открита в ответната [фирма]-София с IBAN: [банкова сметка].
Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното въззивното решение Ц. Ив. Василева претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по следните два, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, „материалноправни и процесуалноправни” въпроси:
1./ „Правомерно ли е разпореждане със средства от трето лице, различно от титуляра на банковата сметка по нареждане-разписка, без наличие на специално упълномощаване за това?”
2./ „Носи ли отговорност банка кредитор, когато не осъществи стриктно изпълнение на задълженията си да предостави кредитни средства по конкретно договорен способ?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация [фирма]-София писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му с довод за „неотносимост” на формулираните от касаторката Василева правни въпроси „към казуса”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадената от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационна жалба на Ц. И. В от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени решението на първостепенния съд и да отхвърли и двата обективно кумулативно съединени иска на настоящата касаторка, предявени срещу ответната [фирма]-София, въззивната инстанция е приела, че с влязло в сила решение, постановено в пр-во по чл. 422, ал. 1 ГПК, е била създадена сила на пресъдено нещо „относно изправността на Банката” в отношенията кредитор-длъжник по същия договор за ипотечен кредит и затова спорът за неизпълнение от страна на този кредитор на негови задължения, поети с тази банкова сделка, като основание за ангажиране на договорната му отговорност за вреди, „не може да бъде пререшаван”: щом с решението, постановено от Варненския ОС по т. д. № 523/2011 г. е било прието, че [фирма]-София реално е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 96 000 лв. (деветдесет и шест хиляди лева), „което е и една от предпоставките за връщането му, респ. – за уважаването на иска”. Съответно по инцидентния установителен иск на настоящата касаторка срещу ответната кредитна институция въззивната инстанция е могла да констатира, че плащането на сумата по кредита е било извършено в полза на обещателката по предварителния договор „в присъствието на титуляра по сметката”, по която е станало първоначалното усвояване на отпуснатия на Василева ипотечен кредит и точно поради това последната е подписала платежното нареждане от 28.Х.2008 г., притежавайки пълната разпоредителна власт да насочи свои собствени средства в изпълнение на поето към третото лице – Т.В. К., като продавачка по предварителния договор, т.е. без въобще да възниква необходимост от каквото и да е упълномощаване за това действие по изплащане на уговорената помежду им цена на недвижимия имот. Следователно нито един от двата формулирани в изложението на касаторката по чл. 284, ал. 2 ГПК въпроса не е имал качеството на такъв, който да е от значение за изхода по конкретното дело. Напротив, вторият е бил вече разрешен с друго влязло в сила съдебно решение, чиято сила на пресъденото нещо въззивната инстанция е зачела, а първият, който определено няма правен, а изцяло фактически характер, дори реално не се е поставял с оглед данните по делото.
В заключение, съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда по това дело. В процесния случай констатираното несъобразяване на формулираните в изложението към жалбата въпроси с това изискване на процесуалния закон, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 на Варненския апелативен съд, ТК, от 28.ІІІ.2014 г., постановено по т. д. № 395/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 2154 по описа за 2014 г.