1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
гр. София, 24.07. 2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 989 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. Ц., чрез пълномощника й адв. И. Н., срещу решение № 375/01.07.2011 г., по гр.д. № 153/2011 г. по описа на Софийски окръжен съд, ГО, с което е отменено решение № 67/15.10.2010 г., по гр.д. № 339/2008 г., по описа на РС – Ботевград, поправено с решение № 127/13.01.2011 г., и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от М. И. Ц. срещу Ц. И. Ц., С. И. Ц., И. И. Ц. и Д. И. В. иск за делба на описания недвижим имот.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и който е решаван противоречиво от съдилищата, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК
Ответниците по касационната жалба – С. И. Ц., И. И. Ц. и Д. И. В. не са депозирали писмени отговори в срока по чл. 287 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Ц. И. Ц., чрез пълномощника си адв. Г. Д., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който са изложени твърдения за недопустимост на касационното обжалване. Претендира направените пред касационната инстанция разноски.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторката не е формулирала изрично материалноправния или процесуалноправния въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и който е решаван противоречиво от съдилищата. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК тя е изложила по същество оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, като е преразказано съдържанието на приложената към касационната жалба съдебна практика. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 1 или точка 2 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос по визирания начин е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това следва да се посочи, че за обосноваване на твърдяното от нея основание за допустимост на касационното обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторката е приложила две решения на ВС и едно решение на ВКС. Но противоречието не с всяка практика на ВКС е основание за допускане на касационното обжалване, а само на противоречие със задължителната практика на съда – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК. Касаторката е приложила към изложението си две решения на ВС и едно решение на ВКС, които не са от кръга на задължителната практика, каквато бе посочена по-горе.
По отношение на второто основание за допустимост на касационното обжалване същото не е налице, доколкото позоваването от страна на касаторката на противоречива практика на съдилищата, когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси, не формира противоречива практика по смисъла на ГПК. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Освен това, за обосноваване наличието на основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторката е приложила едно решение на СОС, което е ирелевантно към конкретния правен спор, тъй като разглежда коренно различни въпроси в друго исково производство, както и едно определение на СГС, което е извън предметния обхват на визираната норма.
С оглед изхода от спора, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, по принцип на ответника по касационната жалба Ц. Ц. се дължат направените деловодни разноски за настоящото производство, но в конкретната хипотеза не са ангажирани доказателства от същия, че такива разноски са били направени, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 375/01.07.2011 г., по гр.д. № 153/2011 г. по описа на Софийски окръжен съд, ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: