2.стр. от определение по ч.гр.д. № 542/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 614
С., 26 . октомври 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 542 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Р. окръжен съд от 02.10.2009 г. по гр.д. № 124/2009, с което е изменено въззивното решение от 24.07.2009 г. в частта за разноските.
Недоволен от определението е касаторът А. М. Ялма, представляван от адв. М. от Р., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос част от разноските ли е адвокатското възнаграждение, внесено не лично от страната, която е упълномощила адвоката по делото, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата А. К. С., представлявана от адв. Н. от Р. а оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, тъй като плащането по договора за мандат е извършено от името на страната и в нейна полза.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е постановено от въззивен съд намира, че то подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че според изхода на делото на ответницата се дължат разноски в размер на половината от адвокатското възнаграждение, изплатено за явяването пред въззивната инстанция.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос обуславя изхода на делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че съгласно чл. 73, ал. 1 ЗЗД паричното задължение може да бъде изпълнено от всяко трето лице. В производството пред районния съд ответницата е сключила договор за мандат с адв. Н. с правото той да я представлява до окончателното приключване на делото. Пред въззивната инстанция е представена разписка за получено възнаграждение за явяването на адвоката пред въззивната инстанция. Без правно значение е обстоятелството, че разписката е подписана от бащата на страната, който е внесъл дължимото възнаграждение; както и дали той е действал по писмено или устно овластяване от страната, или е действал като гестор. Във всички случаи изплатеното възнаграждение за един адвокат съставлява разноски за страната.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Р. окръжен съд от 02.10.2009 г. по гр.д. № 124/2009.
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Р. окръжен съд от 02.10.2009 г. по гр.д. № 124/2009
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.