О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
гр. София, 27.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2298/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 1766 от 29.05.2017 г. по т. д. № 338/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молба на дружеството – частен жалбоподател за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 762 от 03.04.2017 г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Излага доводи, че въззивният съд е тълкувал разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК буквално и изолирано от текста на чл.78, ал.1 ГПК, в резултат на което е достигнал до незаконосъобразен извод, че ищецът следва да заплати разноските за особен представител на ответника, независимо от уважаването на исковата претенция. Поддържа, че неизпълнението на задължението за предварително заплащане на разноските за особен представител не може да служи като аргумент същите да се възложат в негова тежест, след като с въззивното решение е потвърдено решението на първата инстанция за уважаване на иска.
С частната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като за разглеждането на жалбата е неприложим процесуалният ред по чл.274, ал.3 ГПК и произнасянето по основателността й не е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. И. Д. – чрез особения представител адв. Н. Ц. от САК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение. С отговора особеният представител адв. Ц. е поискала да й бъде определено възнаграждение за производството пред ВКС, съобразно материалния размер на иска и Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отхвърли молбата на [фирма] за изменение на постановеното по т. д. № 338/2017 г. въззивно решение № 762 от 03.04.2017 г. в частта, с която дружеството – молител е осъдено да заплати по сметка на съда сумата 1 982 лв. – възнаграждение за назначения на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника Г. Д., Софийски апелативен съд е приел, че независимо от благоприятния за молителя изход от въззивното производство, същият дължи възнаграждение за особения представител на ответника, тъй като не е изпълнил указанията на съда за предварително внасяне на сумата за възнаграждение. Съдът е изложил съображения, че по силата на чл.47, ал.6 ГПК възнаграждението за назначения особен представител на ответника винаги е за сметка на ищеца и че ищецът би могъл да претендира платената сума като разноски по делото при наличие на предпоставките на чл.78, ал.1 ГПК само при условие, че преди приключване на делото е заплатил възнаграждението. Като е съобразил, че в случая с нарочно определение от 13.03.2017 г. на молителя /ищец по делото/ е указано да внесе по сметка на Софийски апелативен съд сумата 1 982 лв., представляваща дължимо за въззивното производство възнаграждение за особения представител на ответника, но до приключване на въззивното производство възнаграждението не е внесено, въззивният съд е направил извод, че няма основание за изменение на решението в частта, с която молителят е осъден да заплати сумата за възнаграждение.
Определението е правилно.
Отговорността за разноски по чл.78 ГПК е обусловена от изхода на спора във всяка съдебна инстанция. За да бъдат присъдени на страната, в чиято полза е решено делото, разноските следва да са извършени реално и претендиращата ги страна да е представила доказателства за това. Правилото, че съдът присъжда само разноските, които са реално извършени и доказани, важи и за случаите, когато при наличие на предпоставките по чл.47, ал.6 ГПК съдът е назначил особен представител на ответника на разноски на ищеца. В посочените случаи при благоприятен за него изход от делото ищецът има право да претендира да бъде възмезден за разноските за особен представител на основание чл.78, ал.1 ГПК, но основателността на претенцията е обусловена от изискването възнаграждението за особен представител да е внесено предварително, т. е. да е заплатено от ищеца в определения от съда размер. В този смисъл са и разясненията в т.6 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Във въззивното производство ответникът Г. Д. е представляван от назначен от първата инстанция особен представител по чл.47, ал.6 ГПК – адв. Н. Ц.. С определение от 13.03.2017 г. съдията – докладчик по т. д. № 338/2017 г. е определил възнаграждение на особения представител за производството пред въззивната инстанция в размер на 1 982 лв. и е дал указания на ищеца [фирма] да внесе сумата за възнаграждение по сметка на съда най-късно до откритото съдебно заседание по делото. Препис от определението е връчен на [фирма] на 23.03.2017 г. чрез пълномощника на дружеството адв. Н., но до приключване на заседанието на 27.03.2017 г., а и до постановяване на въззивното решение на 03.04.2017 г., не са представени доказателства за внасяне на възнаграждението. Неизпълнението на задължението за внасяне на възнаграждение е мотивирало въззивния съд с решението си по съществото на спора да осъди [фирма] да заплати дължимата сума за възнаграждение по сметка на съда. Осъждането за възнаграждението не е свързано с резултата от делото, поради което доводът на частния жалбоподател, че след като решението е в негова полза, разноските за особен представител не следва да се възлагат в негова тежест, е неоснователен. С пропуска да внесе сумата за възнаграждение на особения представител, въпреки изричните указания на съда, частният жалбоподател сам се е поставил в положение да бъда осъден да плати възнаграждението, без да може да претендира да бъде възмезден за него под формата на разноски по чл.78, ал.1 ГПК. Като е приел, че неизпълнението на задължението за предварително заплащане на възнаграждението за особен представител по чл.47, ал.6 ГПК предпоставя осъждане на [фирма] да заплати сумата на възнаграждението и е отхвърлил молбата по чл.248 ГПК за изменение на постановеното в този смисъл въззивно решение, Софийски апелативен съд е приложил правилно закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
При подаване на частната жалба и впоследствие дружеството – частен жалбоподател не е внесло предварително възнаграждение за особения представител адв. Н. Ц., дължимо за производството пред ВКС. Поради изложеното искането на особения представител в отговора на частната жалба за осъждане на [фирма] да й заплати възнаграждение за осъщественото в полза на ответника Г. Д. процесуално представителство е основателно. Възнаграждението е дължимо в минималния размер по чл.11 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложим към производствата за разглеждане на частни жалби – 200 лв., а не в претендирания от особения представител минимален размер, изчислен съобразно материалния интерес по делото.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1766 от 29.05.2017 г. по т. д. № 338/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 762 от 03.04.2017 г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], вх.А, ап.7, да заплати на адв. Н. Ц. Ц. от САК със служебен адрес [населено място], [улица], сумата 200 лв. – възнаграждение за особен представител по чл.47, ал.6 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :