О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
[населено място] ,27,09,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и четвърти септември , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2996 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 19805 от 03.12.2012 год. по ч.гр.д.№ 12616/2012 год. на СГС, ГО, І-ви брачен състав , с което е отменено разпореждане за незабавно изпълнение от 04.05.2012 год. , по гр.д.№ 20 523 / 2012 год. на СРС, 37 състав, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК , като е обезсилен и издадения в полза на банката изпълнителен лист срещу И. Г. Т. , за сумата от 4990,44 лв. – главница , 538,59 лв. – договорна лихва и 12,92 лв. – наказателна лихва , предявени на основание договор за кредитна линия от 06.02.2007 година . Жалбоподателят излага съображения за недопустимост на акта на въззивната инстанция, като намира, че с оглед наведените от длъжника основания за обжалване / единствено досежно размера на вземането на кредитора / , некореспондиращи с условието на чл. 419 ал.2 ГПК / „ съображения основани на актовете по чл.417 ГПК „ / е налице произнасяне по нередовна частна жалба. Прилага изложение по чл. 274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК .
Ответната страна – И. Т. – оспорва подадената частна касационна жалба, с изложение по същество относно правилността на въззивното определение .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение , като прецени , че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, намира същата недопустима , предвид следното :
Определението на въззивния съд , постановено по реда на чл.419 ал.1 вр. с чл.417 ГПК, с което същият се произнася по правилността на първоинстанционното определение за допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист , въз основа заповед за изпълнение на парично задължение, основано на документ по чл.417 т.2 ГПК , не подлежи на касационно обжалване , тъй като не отговаря на предпоставките на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 от ГПК. Разпореждането за незабавно изпълнение и издаването въз основа на заповедта на изпълнителен лист нямат отношение към развитието на самото заповедно производство и не го преграждат , нито разрешават по същество същото или друго производство , нито преграждат развитието на такова .Разпореждането за незабавно изпълнение има отношение към изпълнението на признатото със заповедта парично вземане , в случай на уважаване искането за издаването й , не и към установяване съществуването и изискуемостта на вземането – предмет на произнасяне със самата заповед за изпълнение. В този смисъл : опр. № 1 / 04.01.2011 год. по т.д.№ 925 / 2010 год. на І т.о. на ВКС ; опр. 12 / 09.01.2012 год. по т.д.№ 910 / 2011 год. на І т.о. на ВКС ; опр. № 67 / 26.01.2011 год. по т.д.№ 55 / 2011 год. на І т.о. на ВКС ,опр . 115 / 16.02.2012 год. по ч.т.д. № 32 / 2012 год. на І т.о. на ВКС и др. . Неоснователно е възражението за недопустимост на постановеното въззивно определение, предвид приложена съответна на действителната правна квалификация по жалбата на длъжника , определяща се от характеристиката на акта на заповедния съд / уважено искане за издаване заповед за незабавно изпълнение /. Доколко заявените обстоятелства по обжалването отговарят на условието на чл.419 ал.2 ГПК – „ съображения, извлечени от актовете по чл.417 ГПК „ – е предмет на преценката за основателността на жалбата , а не относно редовността й на посоченото основание – чл.419 ал.1 ГПК.
Дори да биха били налице предпоставките за касационна обжалваемост на въззивното определение , то цената на предявените по реда на чл.417 т.2 ГПК претенции / главна и акцесорни / – под 10 000 лева , при търговския характер на делото , тъй като се касае за предявено вземане по търговска / банкова / сделка , съгласно чл.1 ал.1 т.7 ТЗ , обуславя на самостоятелно основание недопустимост на касационното обжалване , съгласно чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 от ГПК .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] против постановеното от Софийски градски съд , гражданско отделение , І-ви брачен въззивен състав , определение № 19805 / 03.12.2012 год. по ч.гр.д.№ 12616/2012 год.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му , пред друг състав на ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :