7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
С., 03.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 311/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №227 от 31.07.2013 г. по т.д. №325/2013г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №65 от 18.01.2013 г. по т.д.№202/2012г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] иск за 114 051 евро – обезщетение за пропуснати ползи за периода 06.04.2010 г. – 21.10.2011 г. от неизпълнение на Договор №ДУА-562/ 08.10.2007-3079/ 10.10.2007-4036-ВГ- 08.09.2008 г. за присъединяване на независим производител на ел.енергия – част от обезщетение 241 150 евро, със законната лихва, на основание чл.79, вр. чл. 82 ЗЗД, с оплакване за незаконосъобразност.
Жалбоподателят в Изложение на основания за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК. По въпроса:разпоредбата на чл. 9 т. 4 от Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата(ЗВАЕИБ)-обнар. Д.в. бр.35/2011 г., (отм.) и на чл. 54 ал. 4 от Наредба №6/09. 06.2004 г.(отм.) за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителни електрически мрежи, дерогира ли задължението на ответника по чл. 2 ал. 1 т. 1 от същата Наредба да извърши проучване за присъединяване при изпълнението на сключения между страните договор,жалбоподателят изразява несъгласие с решението. Поддържа, че са неясни правните норми – чл. 9 т.4 от ЗВАЕИБ(отм.) и тези на Наредба №6 – чл. 54 ал.4, която противоречи на чл.2 ал.1 т.1 и чл. 3 ал. 2 и сочи, че проучването на мрежата, съгласно Наредбата, следва да има за предмет не само техническите изисквания за присъединяване, но и цялостното състояние на електрическата мрежа, като с формирането на ясна съдебна практика по въпроса, ще се преодолее неправилната практика на въззивния съд, изложена и в други решения. Поддържа, че решаването на въпроса ще отговори на произтичащата от закона неяснота, доколко при присъединяване на производители на ел. енергия от възобновяеми източници, разпределителното предприятие следва да извърши присъединяване само след изпълнение на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1, вр. чл. 48 ал.1, вр. с §1 т.3 от Наредба №6 предвид съществуващата задължителност на присъединяването. По въпроса: прилагането на мерки по чл. 73 от Закона за енергетиката (ЗЕ) изключва ли отговорността на ответника за вреди, жалбоподателят изразява несъгласие с приетото в решението, поддържа, че е налице непълнота и неяснота в закона по приложението на чл.72 и чл.73 ЗЕ и счита, че следва да се приеме, че при неправомерно упражняване от разпределителното предприятие на правото по чл. 72 и чл. 73 ЗЕ, същото носи отговорност на договорно основание за вреди, причинени на ищеца. По въпроса: имат ли самостоятелен характер разпорежданията на звеното за оперативно управление на електроразпределителната мрежа на ответника или винаги представляват реализация на разпорежданията на [фирма], поддържа, че е неправилно приетото в решението, счита, че е непълна и неясна законодателната рамка на чл. 72 и чл. 73 ЗЕ, че разпоредбите на чл.113 ал.2 ЗЕ и чл.5 от Наредба №10/09.06.2004 г. не дават ясен отговор на поставения въпрос, когато причината за налагане на ограниченията произтича от ограничения, наложени от [фирма] и след обосноваване въз основа на приложимите разпоредби на чл.113 ал.2 ЗЕ и чл.5 от Наредба №10 на въпроса за характера на разпорежданията на ответника за въвеждане на ограничения, иска да се приеме, че дори когато тези разпореждания имат като предпоставка разпореждания на „Е.”, те съставляват самостоятелни правни актове на ответника. По въпроса:намира ли приложение разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници, обн.Д.в., бр.35/2011 г.(ЗЕВИ) за процесния период след 03.05.2011 г. изразява несъгласие с приетото от въззивния съд, поддържа, че е налице неправилна практика, която следва да се преодолее при съответно тълкуване на закона, като трябва да се приеме, че ЗЕВИ следва да се приложи независимо от липсата на уредба в по-общия Закон за енергетиката по въпроса за облигационната отговорност на ответника следствие налагани от него ограничения.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – приложимите текстове са ясни и с точна формулировка на регулираните правоотношения, поставените въпроси не обосновават твърдяното от жалбоподателя „развитие на правото”, доколкото въпросите не предпоставят промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или необходимост за осъвременяването й, нямат значение за точното прилагане на закона, тъй като жалбоподателят не сочи негова непълнота или неяснота, нито противоречива съдебна практика, а третият въпрос е неотносим към спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен иск по чл. 79 ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за обезщетение за пропуснати ползи, претърпени в периода 06.04.2010 г. – 21.10.2011 г., следствие неизпълнение на Договор за присъединяване на независим производител на ел.енергия от 08.09.2008 г. и Анекс от 10.04.2009 г., съдът е приел, че ищецът е присъединен производител на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, за която е издадено строително разрешение, поставена е под напрежение и с [фирма] е сключен на 06.08.2009 г. Договор за доставка и продажба на произведената активна ел.енергия. По спорния въпрос за причините за ограничаване на работата на ВяЕЦ на ищеца – част от ветро- генераторен парк [фирма], съдът въз основа на съдебно-техническата експертиза и събраните писмени доказателства за начина и реда за ограничаване мощността на присъединените към преносната мрежа обекти, за причините за наложените ограничения, за разпорежданията на Е., е заключил, че ответникът е изпълнил задълженията си по присъединяване и няма неизпълнение на негови договорни задължения, което да е довело до настъпилите за ищеца вреди. Обосновал е, че временно прекъсване или ограничаване на производството на ел.енергия от ВяЕЦ на ищеца е по нареждане на оператора на ел.преносната мрежа – Т.-Изток, основанието за преустановяване на присъединяването е чл. 118 ал. 2 ЗЕ и в закона е предписано ограничаване на достъпа в изрично изброени случаи – чл. 73 ал. 1 ЗЕ (в редакцията към процесния период). Задължението за осигуряване на безопасно и ефективно функциониране на ел.разпределителната система, съгласно чл. 108 ЗЕ, е възложено на Е., поради което разпореждането на ограниченията е възложено на операторите на електропреносната и ел.разпределителната мрежа. Временното прекъсване и ограничаване на производството на ел.енергия е при условията на чл.24 ал.1 т.3 от Наредба № 10/09.06.2004 г. за реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с ел. енергия, топлинна енергия и природен газ (Д.в. бр.63/20.07.2004 г.), затова осъществяваното ограничаване на достъпа на ищеца поради императивно изискване на ЗЕ да се избегне срив в електроенергийната система на страната, не е договорно нарушение на ответника, който поддържа разпределителната мрежа, а изпълнение на задължение на оператора на тази мрежа по нареждане на оператора на електропреносната мрежа да разпореди спиране на мощностите на ВяЕЦ поради ограничения в попускателната способност на мрежата, необходимостта от прилагането им е свързана с опасност за целостта на енергийната система и е преценка на Е., прилагането на мерки по чл. 73 ЗЕ изключва отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи – чл. 74 ал. 2 ЗЕ. За неоснователен е приет довода на ищеца, че ответникът е бил длъжен да направи проучване и да допусне изграждане на ВяЕЦ само ако техническите възможности на мрежата позволяват това, по съображения, че съгласно чл. 14 ал. 3 ЗВАЕИБ (отм., действал в процесния период) присъединяването на производителите към електрическата мрежа е задължително, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 54 ал. 4 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи – Д.в.бр.74/24.08.2004 г. (отм.). При изпълнени от ищеца специалните условия,
е недопустим отказ за присъединяване на ответника, като изготвяне на енергийния баланс е задължение на Е., а задълженията на електроразпределителното предприятие, съгласно чл. 90 ЗЕ е да проучва перспективите за икономическо развитие и изменение на електропотреблението на съответната територия, поради което неосъществен контрол и допуснато присъединяване не може да му се вмени във вина, съгл. чл. 81 ЗЗД.
Съдът е изложил съображения и по твърдяно неизпълнение на договорно задължение на ответника във връзка с осигуряване достъп за транспортиране на произведената ел.енергия, обосновано с издадената лицензия за дейността разпределение на ел.енергия,което съгласно §1 т.49 от ДР на ЗЕ представлява транспортиране на ел. енергия през разпределителната мрежа, като е приел, че разпределителното предприятие, като собственик на разпределителната мрежа на обособената територия, има задължение за осигуряване на непрекъснатост на електроснабдяването (чл. 89 ЗЕ), но операторите на разпределителните мрежи, като специализирани звена на разпределителните предприятия, са длъжни да осигурят надлежно функциониране на мрежата (чл.108 ЗЕ), включително да преустановят временно преноса на ел.енергия (чл.122 ЗЕ), като при временно преустановяване на преноса при условията на чл. 122 ал. 2 и ал.3 ЗЕ, в които се включва и настоящата хипотеза, не носят отговорност за вреди. Като е посочил, че в следващи периоди има ново законодателно решение, въведено с промените в ЗЕ – Д.в. бр. 52/ 2012 г. и новия Закон за енергията от възобновяеми източници (Д.в.бр.35/03.05.2011г.), съдът е обосновал, че нормата на чл.30 от ЗЕВИ е приложима след изменението и приемането на нова ал. 2 на чл. 84 ЗЕ (Д.в.бр.54, в сила от 17.07.2012 г.), която задължава производителите на ел.енергия, включително тези, които нямат сключени договори (§197 от ПЗР на ЗЕ),да сключат договори за достъп с оператора на съответната мрежа за уреждане на правата за диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК по въпроса: разпоредбите на чл.9 т.4 от ЗВАЕИБ (отм.) и на чл. 54 ал. 4 от Наредба №6/09.06.2004 г. (отм.) дерогират ли задължението на ответника, като разпределително дружество, при изпълнение на сключения договор да извърши проучване на цялостното състояние на електрическата мрежа за присъединяване, което задължение извежда от чл. 2 ал. 1 т.1 от Наредба №6/09.06.2004 г. (отм.). С приетото от съда, че съгласно действащата през процесния период нормативна уредба, е налице императивно задължение на енергийните предприятия за присъединяване на ВяЕЦ, което дерогира преценката дали ищецът да бъде присъединен при изпълнени специалните условия, като е недопустим отказ за присъединяване, съдът не се е произнесъл по въпроса дерогира ли се с посоченото императивно задължение за присъединяване, задължението на ответника да извърши проучване на цялостното състояние на електрическата мрежа за присъединяване при изпълнението на сключения договор. Въпросът, по който жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване, не е въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд, нито е направил правните си изводи въз основа на този въпрос. С това, че не е възприел довода на ищеца, че задължение на ответника е да направи проучване и да допусне изграждане на ВяЕЦ на ищеца само ако техническите възможности на електрическата мрежата позволяват това и е приел въз основа на действащата нормативната уредба, че изготвяне на енергийния баланс на страната е задължение на Е., съдът не се е произнесъл по сега поставения от жалбоподателя въпрос за дерогиране задължение на ответника да извърши проучване за присъединяване с установеното нормативно задължение за присъединяване. Този въпрос не е релевантен да делото, защото както и да се реши, това няма да промени извода на съда относно задължението за присъединяване – решен по делото на основание правните норми, действащи към процесния период – чл. 9 т. 4 от ЗВАЕИБ(отм.) и чл.54 ал.4 от Наредба №6 /09.06.2004 г.(отм.), които не са неясни, нито се налага възприемането им в смисъл, различен от вложения. Доводът, че разпределителното предприятие следва да извърши присъединяване, за което има нормативно установено задължение, само след направено проучване за техническите възможности на електрическата мрежа, несъстоятелно жалбоподателят основава на твърдение за произтичаща от закона неяснота на посочените правни норми – касае се оплакване за неправилност на решението – касационно основание по чл. 281 ГПК.
По въпроса: прилагането на мерки по реда на чл. 73 от Закона за енергетиката (ЗЕ) изключва ли отговорността на ответника за вреди, по който жалбоподателят иска да се приеме, че при неправомерно упражняване от разпределителното предприятие на правото по чл.72 и чл. 73 ЗЕ, същото носи отговорност на договорно основание за вреди, причинени на ищеца, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Доколкото е установено по делото, че ограничаване достъпа на производителя на ел. енергия до електропреносната мрежа, е осъществено с действията на операторите, и не е налице виновно неизпълнение на ответника на поети с договора за присъединяване задължения, този въпрос не е релевантен за делото. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че е налице непълнота и неяснота в закона за приложението на чл. 73 ЗЕ. В закона е предписано ограничаване на достъпа в изрично изброени случаи, включително чл. 73 ал. 1 т.3 ЗЕ (в редакцията към процесния период), съответно чл. 24 ал. 1 т.3 от Наредба № 10/ 09.06.2004 г. за реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с ел. енергия, топлинна енергия и природен газ(Д.в. бр.63/20.07.2004 г.) – когато съществува опасност за целостта на електроенергийната система. Осъщественото ограничаване на достъпа на ищеца е поради императивно изискване на ЗЕ да се избегне срив в електроенергийната система на страната, извършено е по преценка на Е., прилагането на мерки по чл.73 ЗЕ изключва отговорност за причинени щети – чл. 74 ал. 2 ЗЕ.
Въпросът: имат ли самостоятелен характер разпорежданията на звеното за оперативно управление на електроразпределителната мрежа на ответника за прекъсване достъпа на ищеца до същата или винаги представляват реализация на разпорежданията на [фирма], като оператор на преносната мрежа, не е свързан с предмета на спора и не се отразява на изхода на делото-както и да се реши този въпрос, това няма да обоснове изводите на съда. От значение за спора е дали действията на оператора по ограничаване на достъпа на ищеца, като производител на ел.енергия, до ел.преносната мрежа, съставляват виновно неизпълнение на поети с договора за присъединяване към преносната мрежа задължения, на който в решението е даден отрицателен отговор въз основа на данните по конкретното дело. Задължение на ответника съгласно сключения договор, е да присъедини ищеца, като производител на енергия, към електропреносната мрежа според реалните технически възможности на същата, което задължение ответникът е изпълнил. Липсва основание за ангажирана на отговорността му към ищеца, като производител на ел.енергия, за действия на временно прекъсване ли ограничаване на производството на ел.енергия.
Въпросът: намира ли приложение разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници, обн.Д.в., бр.35/2011 г. за процесния период след 03.05.2011 г. и искането посочената разпоредба да се приложи към спора, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Доколкото жалбоподателят поставя въпрос за приложението на материалния закон при решаване спора на страните, доводите са за неправилност на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №227 от 31.07.2013 г. по т.д. № 325/ 2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: