7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София, 03.07.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1801 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. В., чрез адв. В. К., срещу въззивно решение № 98/29.01.2018 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 2039/2017 г.
Касаторът излага доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли въззивното решение да бъде отменено в частта, с която предявеният иск по чл. 59, ал. 9 СК е уважен.
Насрещната страна М. З. В., чрез адв. Ц. Б., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговаря, че касационната жалба е неоснователна. Претендира направените разноски, като прилага и списък по чл. 80 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Жалбата е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като са съобразени и изискванията за редовност чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Пловдивският окръжен съд, като отменил в обжалваната част решението на първостепенния съд, е изменил определения с решение № 1955/18.12.2015 г. по въззивно гр. д. № 2037/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд режим относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и дължимата издръжка за детето В. Г. В., както следва: предоставил е упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на майката М. З. В., като е определил местоживеене на детето при майката; определил е режим за лични контакти между бащата Г. И. В. и малолетното дете; осъдил е Г. И. В. да заплаща на детето В. Г. В., чрез нейната майка и законен представител М. З. В., месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане в сила на въззивното решение до навършване пълнолетие на детето или до настъпване на законоустановена причина за прекратяване или изменяне на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, от падежа до окончателното й изплащане.
За да достигне до този извод, окръжният съд установил, че с влязло в сила решение № 1955/18.12.2015 г. на Пловдивския окръжен съд, след прекратяване на брака между родителите с развод, родителските права спрямо малолетното дете В. са предоставени на бащата, а на майката е определен режим на лични отношения, като тя е осъдена да заплаща и месечна издръжка, ведно с лихва за всяко просрочено плащане.
По иск, предявен от майката М. В. по чл. 59, ал. 9 СК, съдът приел за установено, че от влизане в сила на горното решение до датата на приключване на съдебното дирене във въззивна инстанция, са се променили обстоятелствата, при които е постановено първото решение – детето е пораснало – на 11 г. е, майката трайно се е установила в България, започнала е работа в [населено място] като мениджър покупки/продажби в [фирма] и има стабилен месечен доход от 1000 лв., закупила е собствено жилище в [населено място], изплатен с нейни лични средства, в което има обзаведена детска стая в всичко необходимо за детето, може да разчита на помощта на своята майка, която притежава и жилище в [населено място], в което също е обособена детска стая за В.. Променени са и фактите свързани с установения в предходното решение на ПОС лош морален облик на майката (снимки от нощни клубове в присъствието на травестити). Няма твърдения за факти, нито се установява, че през изминалия период от време майката има аморални прояви и каквото и да е поведение, представляващо риск за отглеждането и възпитанието на детето. Съдът намерил, че е налице хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК – обстоятелствата, който са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права също са се променили. Като изходил от посочените в чл. 59, ал. 4 СК критерии, разясненията в практиката на ВС на РБ и на ВКС, вкл. в т. II от Постановление на ВС №1/12.11.1974г., с оглед събраните по делото доказателства, достигнал до заключение, че при изменените обстоятелства по-пригодният родител за отглеждане на детето В., с оглед интереса на последната, е майката. Съдът намерил, че и двамата родители притежават добри възпитателските качества, моралният облик, социалната среда, желанието за отглеждане на детето, жилищно-битовите условия, са еднакви. Привързаността на детето и към двамата родители е еднаква, не изразява предпочитания към някой от двамата родители. Детето отказва и избягва да бъде поставяно в позиция да избира; в хода на раздялата на родителите е изградило собствена стратегия за справяне – лоялност и към двамата родители. Съдът е дал предпочитания на майката, изхождайки от интереса на детето, което е от женски пол, в предпубертетна възраст. Изключение от този принцип, въведен с П. №1/12.11.1974г., е хипотезата на майка с лош морал и липса на възпитателски качества, което съдът посочил, че по това дело не се доказва, нито се твърди. В тази насока на аргументи съдът съобразил още, че майката ще полага лично грижи и ще отглежда при съвместно живеене детето, като има помощ и на трети – майка й, която е на 55 години; и сега при свижданията с майка си детето В. продължава да ходи на гости на баба си и да поддържа връзка с нея, тя основно го е отглеждала до деветгодишната му възраст, когато майката е работила в Италия. В същото време, по делото няма данни за подкрепа на бащата от други лица по отглеждането на детето, неговата работа е свързана с командировки в страната, които не винаги е възможно да са извършвани в рамките на работното време, а и могат да продължат два дни. Всичко това създава затруднения за осъществяване на контрол и за непосредственото възпитание на детето.
Съдът, също така, като отчел родителският капацитет на майката и бащата, близките отношения с детето и желанието на последното да поддържа връзка с тях, изхождайки от непосредствения интерес на В., определил разширен режим на лични отношения на бащата с детето.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: за критериите, въз основа на които съдът следва да реши на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права, респективно дали следва да се имат предвид всички установени от закона и съдебната практика критерии или е достатъчно само част от тях да са налице; за задължението на съда да изслуша родителите преди да постанови решението си; за задължението на въззивния съд, при преценка правилността на първоинстанционното решение, да не излиза извън рамките, очертани във въззивната жалба.
По отношение на първия въпрос касаторът поддържа противоречие с ППВС № 1/1974 г., решение № 54 от 16.02.2014 г. по гр.д. № 5475/2014 г. на IV г.о. на ВКС.
Противоречиво разрешение по втория въпрос според жалбоподателя се съдържа в решение № 129 от 19.06.2013 г. по гр.д. № 1119/2012 г. на III г.о. на ВКС, решение № 14 от 24.01.2015 г. по гр.д. № 4575/2014 г. на III г.о. на ВКС.
Във връзка с третия поставен в изложението въпрос, бланкетно се твърди противоречие с практиката на ВКС, без позоваване на конкретни съдебни актове.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Не се установява поддържаното противоречие с посочената съдебна практика по въпроса относно критериите, въз основа на които съдът следва да реши на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права. Решението е съобразено с изричното изброяване в чл. 59, ал. 4 СК, както и разясненията в ППВС 1/1974 г. Следва да е ясно, че в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК първо следва да се установи има ли промяна в обстоятелствата, при които е определено с предходно решение въпросът за родителските права и личните отношения, съответно ако да – тази промяна има ли отношение към обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК и, ако да – към настоящия момент, кой се явява по-подходящият от родителите непосредствено да отглежда детето, като се изхожда от интереса на последното. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики, като по всеки казус съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. Така е сторил в случая въззивният съд. Както е изяснено в ПП №1/1974 на ВС на РБ, промяната трябва да е от такова естество, че да сочи на влошаване положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане или да засяга ефикасността на взетите по-рано мерки, или с оглед нововъзникналите обстоятелства положението да детето би се подобрило при ново разрешение. Именно последната хипотеза е възприела въззивната инстанция по делото при преценката на кой от родителите, към настоящия момент, следва да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетната В.; ПОС е обсъдил подробно, ясно и задълбочено всички установени по делото обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 59, ал. 4 СК и е направил избор в интерес на детето, като е посочил поради кои от сравняваните обстоятелства е достигнал до крайното заключение.
Изслушването на родителите в производството по чл. 59 има за цел да се чуят съображения на родителите и на останалите лица за възможно най-правилната защита на интересите на децата с оглед на съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото. Посоченото изискване е и изрично закрепено в чл. 59, ал. 6 СК. Неспазването му съставлява нарушение на съдопроизводствено правило и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменяване, ако първостепенният съд не изпълнил разпореденото в чл. 59, ал. 6 СК, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. Ако не го стори, въззивният съд сам допуска нарушение на съдопроизводствено правило, уредено в специален закон. За да бъде касирано въззивното решение обаче, нарушението следва да е и съществено, т.е. пряко да се е отразило върху постановения резултат – в случая решението да е неправилно именно поради неизпълнение на процедурата по чл. 59, ал. 6, предл. 1 СК (решение по чл. 290 ГПК № 207/24.07.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г., постановено от състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение).
Случаят не е такъв. Допуснатото процесуално нарушение, само по себе си, не се е отразило върху крайни резултат по спора, защото съображенията на родителите са изложени подробно в писмен вид по делото: при действието на ГПК от 2007 г. страните подробно излагат писмено своите твърдения, доводи и възражения – ищецът в исковата молба, а ответникът – с отговора, съответно във въззивната жалба и отговора към него. Съдът служебно изяснява становищата на страните, включително относно фактите и съображенията им, чрез въпроси по чл. 145, ал. 1 ГПК и указания по чл. 145, ал. 2 ГПК, като след доклада по чл. 146 ГПК, те имат възможност да възразят срещу посоченото от съда като техни твърдения и искания. В случая съдът е процедирал по указания начин, като фактическата обстановка е изяснена и, при наличните данни, съдът е могъл да постанови решение в интерес на детето. Обстоятелствата, поради които се иска промяна на първоначалния режим са ясни, взето е и мнението на Дирекция „Социално подпомагане”, изслушани са медицинска и психологическа експертиза. Родителите са се явявали лично в открити съдебни заседания, вкл. във въззивна инстанция, и съдът е имал възможност да придобие лични впечатления от тях, а и те, ако са имали желание, са могли да направят лични изявления, искания и допълнения. Сам касаторът и не твърди, че само поради това, че изрично не е изслушан от съда по чл. 59, ал. 6 СК, не е могъл да изложи фактическата обстановка, а съответно съдът не е могъл да формира непосредствени впечатления относно интереса на детето в разглеждания казус.
Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интереса на децата. Връщане на делото във въззивна инстанция само за формално изслушване на родителите по чл. 59, ал. 6 СК не би могло да промени установените обстоятелства по настоящото делото, нито крайният резултат по спора, а само ще удължи във времето окончателното решение. Последното не е в интерес на малолетната В.. Бързото приключване на съдебния спор е също в неин интерес, а и намесването й в съдебната процедура следва да става много внимателно, само в краен случай и при подходящо наблюдение. Нещо повече, в случая вещото лице – психолог изрично е изяснил, че детето полага неимоверни усилия да бъде еднакво лоялно и към двамата родители и е приело, че именно съдът в решението ще се произнесе при кого да живее, но очакването не е в негов интерес, наложително е с оглед и на психическото му, и на емоционалното му здраве бързо и ясно приключване на неизвестността и окончателно решаване на въпроса.
В заключение, въззивният съд по поставения правен въпрос, свързан тълкуването на чл. 59, ал. 6, предл. 1 СК се е произнесъл в противоречие с посочената в изложението от касатора съдебна практика на ВКС, но само това, в случая, не е основание за допускане на касационно обжалване.
По отношение на третия въпрос относно правомощията на въззивния съд и обема на неговата проверка, касаторът само твърди, но не сочи противоречива съдебна практика. В същото време, налице е многобройна, непротиворечива практика на ВКС, вкл. по чл. 290 ГПК, а още и разяснение в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, че относно този вид дела, в които съдът е длъжен служебно да следи за интереса на непълнолетни и малолетни деца, той не е обвързан от предметните предели на въззивната жалба, като дори е длъжен и служебно да изисква от страните и от социалните служби да установяват релевантните за спора обстоятелства, а когато е нужно и сам да събира доказателства.
И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на малолетното дете, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение, и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване и на други основания, непосочени от касатора.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски – 500 лв. платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 98/29.01.2018 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 2039/2017 г.
ОСЪЖДА Г. И. В. да заплати на М. З. В. сумата в размер на 500 (петстотин) лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: