6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
С., 06.11.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1537/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №566 от 13. 10.2014 г. по т.д.№939/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №45 от 06.02.2014 г. по т.д.№ 604/2013г. на ОС – Пловдив, с което е обявена неплатежоспособността на [фирма] – [населено място], с начална дата 31.10.2012 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик, длъжникът е обявен в несъстоятелност, прекратени са дейността на предприятието на длъжника и правомощията на органите и същото е лишено от право да управлява и се разпорежда с имуществото, постановени са обща възбрана и запор, постановено е започване на осребряване на имуществото и разпределение, с оплакване за неправилност и незаконосъобразност и необоснованост.
В Основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т.1, т. 2 и т.3 ГПК по въпросите: 1.кой е определящият критерий за началната дата; 2.допустимо ли е да се изготви, приеме и кредитира ССчЕ, по която вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на длъжника; 3.при определяне коефициентите на ликвидност, неизплатените погасителни вноски с настъпил падеж към кой вид задължения следва да бъдат отнесени – текущи или краткосрочни; 4. и 6. меродавно ли е за определянето на началната дата общото икономическо състояние на длъжника и момента на окончателното спиране на обслужване на задълженията му към всички кредитори или към кредиторите, инициирали производството по чл. 625 ТЗ, от значение ли е продължаващото участие на длъжника в търговския оборот и извършените плащания към отделни кредитори; 5.безспорността на вземането включва ли се в материално правните предпоставки за откриване производство по несъстоятелност.
Като излага, че вещото лице не е извършило проверка от счетоводна гледна точка и съдът неправилно е обсъдил задълженията само към двамата молители и не е изследвал цялостното му имуществено състояние, жалбоподателят счита, че не е ясно как са определени коефициентите на ликвидност, затова решението противоречи на практиката на ВКС: Р.№1154/25.06.2010 г. по т.д.№ 169/2010 г. на ІІ т.о. и Р.№ 64/23.03.2010 г. по т.д.№ 959/2009 г. на ІІ т.о. По оплакването, че съдът не е съобразил общото му икономическо състояние и момента на окончателно спиране на обслужване задълженията към всички кредитори, жалбоподателят сочи, че решението противоречи на Р.№ 428/07.06.2004 г. по гр.д.№ 2053/2003 г. на ВКС, ТК и Р.№1467/05.03.2004 г. по т.д.№ 1762/2003 г. на ВКС, ТК относно задължението на съда да прецени платежоспособността към всички кредитори и в тази връзка да определи точната й дата. По съображения, че вземането на [фирма] не е изискуемо с оглед образуваните заповедни производства, подадените възражения от длъжника и заведените установителни искове, делата по които не са приключили, жалбоподателят сочи, че решението противоречи на Р.№ 156/ 10.02. 2003 г. по т.д.№ 1938/2002 г. на ВКС, V г.о.
По поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК жалбоподателят не излага съображения.
Ответникът по касационната жалба „Р. (България)” ЕАД – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основанията за допускане на касационно обжалване, като сочи, че по основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК жалбоподателят не е изложил никакви доводи; поддържа че изведените въпроси не обосновават допускане до касация, тъй като съдът в съответствие със съдебната практика се е съобразил с определящия критерий за началната дата на неплатежоспособността, съгласно чл. 608 ал.1 ТЗ; аргументира, че вещото лице не е правило проверка в счетоводството на длъжника поради неосигурен достъп; поддържа, че въпросът за показателите е икономически и текущи и краткосрочни задължения, са едно и също нещо; сочи, че съдебната практика е променена с изменението на чл. 608 ТЗ. Оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважена молба по чл. 625 ТЗ, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е обосновал, че имат качеството кредитори на длъжника по търговски сделки молителят [фирма] – [населено място] по Договор от 01. 01.2011 г. за покупка на инертни материали и присъединеният към молбата кредитор „Р. (България)” ЕАД – [населено място] по Договор за револвиращ банков кредит от 25.03. 2008 г. и анекси, като с представените във въззивния съд писма, връчени на длъжника, Банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита. Изводът, че неплащането на задълженията не се дължи на временни затруднения на длъжника, съдът е направил въз основа на съдебно-икономическата експертиза, установила към 31.12.2011 г. и към 31.12.2012 г. коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност под единица – невъзможност на длъжника да покрива краткосрочните си задължения чрез краткотрайните си активи, като съдът е посочил, че експертизата е работила по обявените в ТР годишни финансови отчети на длъжника за 2011 г. и 2012 г. поради проявено от него бездействие по делото – неподаване отговор по молбите по чл. 625 ТЗ, неангажиране доказателства за оборване на съдържащите се в тях твърдения, непредоставяне на експертизата счетоводна информация. За да приеме начална дата на неплатежоспособността 31.10.2012 г. съдът е посочил, че тогава е настъпила предсрочната изискуемост на голямото по размер задължение по договора за банков кредит, до който момент длъжникът има частични плащания по кредита и плащания към свои доставчици, а след тази дата няма никакви доказателства, от които да се направи извод за настъпила обратимост в състоянието. Обосновал е, че поради предприетите от длъжника действия по разпореждане с вземания – с вземане към [фирма] по договор за залог на вземания в полза на Банката, което създава предпоставки за увреждане масата на несъстоятелността, следва с откриването на производство по несъстоятелност, да се постанови и обявяване на длъжника в несъстоятелност.
Въпросите кой е определящият критерий за началната дата на неплатежоспособност; меродавно ли е за определянето й общото икономическо състояние на длъжника, продължаващото му участие в търговския оборот и извършените плащания към отделни кредитори; за момента на окончателното спиране на обслужване на задълженията определящи ли са плащанията към всички кредитори или към тези, инициирали производството по чл. 625ТЗ, не са решени в противоречие със съдебна практика. В постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№115/25.06.2010 г. по т.д.№169/2010 г. на ІІ т.о., Р.№90/ 20.07.2012 г. по т.д.№1152/2011 г. на І т.о., Р.№202/10.01. 2014 г. по т.д.№1453/2013 г. на ІІ т.о. е прието, че неплатежоспособността се установява съобразно задълженията на търговеца спрямо всички кредитори, като при преценката дали имуществото му е достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите, следва да се извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения по баланса – това е имущество, което е бързоликвидно, като показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи; когато изчислените коефициенти на обща и бърза ликвидност са под единица, това е индиция за състоянието на неплатежоспособност на дружеството. Началната дата на неплатежоспособност е проявената трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608 ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на общото му икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на момента на спиране на плащанията, като от значение за началната дата е трайната, обективна невъзможност длъжникът да изпълнява задълженията си към всички кредитори, а не само установяване спиране на плащанията към отделен кредитор.
Въззивният съд в съответствие с посочената съдебна практика при определяне на началната дата на неплатежоспособността 31.10.2012 г., е съобразил установеното от експертизата обективно икономическо състояние на длъжника на базата на коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, обосновал е, че към тази дата е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията по договора за банков кредит, значителни по размер, до който момент длъжникът е имал частични плащания по кредита и плащания към други кредитори. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не е установено обективното състояние на неплатежоспособност съобразно коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост. Безспорно откриването на производство по несъстоятелност засяга неограничен кръг кредитори, поради което изводите за финансовото положение на длъжника трябва да бъдат основани само на конкретни данни, изведени непосредствено от събраните доказателства, като съдебно- икономическата експертиза се изготви след извършена проверка в счетоводството на длъжника. Сключваните договори и реализирани търговски обороти от длъжника са релевантни за изясняване на обективното му икономическо състояние с оглед определяне на началния момент на неплатежоспособността и намират отражение в счетоводните записвания, но жалбоподателят не е представил доказателства, включително счетоводна документация, въз основа на която експертизата да стигне до други от направените изводи, а и развитите от жалбоподателя доводи са за необоснованост и неправилност на решението, като основано на експертиза, която не отразява икономическото му състояние.
По въпроса допустимо ли е да се изготви, приеме и кредитира ССчЕ, по която вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на длъжника, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване. Установено е от вещото лице, че на вписания в ТР адрес на длъжника не се намира лице, което да представлява търговското дружество – така вещото лице е било възпрепятствано да извърши проверка в счетоводството на длъжника, затова е работило въз основа на приложените към делото документи и публикуваните в ТР годишни финансови отчети на длъжника към 31.12.2011 г. и към 31.12.2012 г. Жалбоподателят не е изложил твърдения и не е представил по делото доказателства, че изпълнява задълженията си към други свои кредитори, че има положителни финансови показатели и че затрудненията му са били временни, не е взел участие в първоинстанционното производство, затова въззивният съд е съобразил събраните по делото доказателства, възприел е заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорена от длъжника, въз основа на която е направил изводите си за икономическото състояние на длъжника и за началната дата на неплатежоспособността.
По въпроса безспорността на вземането на кредитора включва ли се в материалноправните предпоставки за откриване производство по несъстоятелност и за възможността да се открие производство по несъстоятелност за задължения с ненастъпил падеж, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Произнасянето от въззивния съд не е в смисъл, че неизискуемо задължение може да бъде материалноправна предпоставка за неплатежоспособността. Мотивите в обжалваното решение са в обратен смисъл – изследван е въпросът за настъпването на изискуемостта на вземанията, с които молителите се легитимират като кредитори, като е прието, че необслужването на задължения с настъпил падеж, като трайно, обективно състояние, обосновава спиране на плащанията по смисъла на чл. 608 ал. 2 и ал. 3 ТЗ. Посочената от жалбоподателя съдебна практика по въпроса за безспорността на вземането е неотносима, като създадена преди изменението на чл. 608 ал. 1 ТЗ (ДВ, бр.38/ 2006 г.). Изложените съображения за неправилност на приетото, че вземането на [фирма] е изискуемо с оглед образуваните заповедни производства и неприключилите дела по заведени установителни искове, касаят правилността и обосноваността на решението и не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед посочената и от жалбоподателя съдебна практика по чл. 290 ГПК, се налага извод, че е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК, съображения в подкрепа на което жалбоподателят не излага.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №566 от 13.10.2014 г. по т.д.№939/2014 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: