Определение №614 от 8.5.2014 по гр. дело №116/116 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 614

С., 08.05. 2014 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 116/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ю. медикал” Д. Бизнес парк С. Е. чрез пълномощник адв. И. С. – Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 3538 от 13.05.2013 г. по гр. дело № 13392/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.04.2011 г. по гр. дело № 39788/2009 г. на Софийски районен съд за отмяна като незаконно на уволнението на Г. К. Г. извършено със заповед № 251 от 08.06.2009 г. на управителя на „Ю. медикал” Д. Бизнес парк С. Е. на основание чл. 329, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „лекар акушер-гинеколог” и осъждане на работодателя да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 12625,92 лв. за периода 10.06.2009г. – 10.12.2009г., със законна лихва върху главницата считано от 10.08.2009г. до окончателно изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че като работодател, без да променя основната длъжностна характеристика е добавил изискване за устно и писмено владеене на английски език и допълнителен трудов стаж в болнично заведение, които нововъведение не противоречат на лекарската професия и в тази връзка поставя въпроса, как и по какви критерии съдът е оценил нововъведенията като злоупотреба с работодателска власт. Представя две съдебни решения на Върховен административен съд и решения на Върховен касационен съд по гр. дело № 737/2011 г., трето г. о.; гр. дело № 28/2010 г., трето г. о.; гр. дело № 13/2011 г. трето г. о; гр. дело № 598/2009 г., трето г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и по гр. дело № 912/2000 г. ВКС, трето г. о. – всички по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Не сочи основание за допускане на касационно обжалвано, но с оглед представената съдебна практика следва да се приеме, че поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът Г. К. Г. чрез пълномощник адв. В. К. – Софийска адвокатска колегия оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдение за липса на ясно формулиран правен въпрос. Поддържа, че измененията в изискванията за заеманата длъжност са въведени само по отношение на ищеца и не се отнасят за колегата му заемащ същата длъжност, което сочи, че изменението не е извършено с оглед длъжността, а с оглед личността на заемащотото я лице, а това всякога означава злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски по представен договор за правна защита.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя правен въпрос относим към добросъвестността на работодателя при извършената промяна в изискванията за заеманата от ищеца длъжност по въведен в исковата молба довод за злоупотреба с право на работодателя прилагайки уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – липса на необходимо образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.
По поставения правен въпрос с обжалваното решение е прието за недопустимо работодателят да злоупотребява с правомощията си да въвежда изисквания за заемане на дадена длъжност и да прекратява трудовото правоотношение с определени работници или служители, когато те не отговарят на новите изисквания. Прието е, че въведените нови изисквания не са обосновани и нямат връзка с характера на работата за съответната длъжност, като в конкретния случай става въпрос за фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на определена длъжност и въведените нови такива от работодателя.
Настоящият съдебен състав намира, че въведеното изискване за устно и писмено владеене на английски език за заеманата от ищеца длъжност – лекар със специалност „акушер гинеколог” не попада под уволнителното основание по т. 6 на чл. 328, ал. 1 КТ, тъй като не се включва в образователните или квалификационни изисквания за заеманата длъжност. Това нововъведение попада под основанието за прекратяване на трудовия договор по т. 11 на чл. 328, ал. 1 КТ, което е приложено незаконосъобразно, тъй като ищецът се полза от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, а работодателят не е изискал предварително разрешение от Инспекцията по труда и не е взел мнението на ТЕЛК.
За посочената длъжност работодателят е въвел и изискването за допълнителен трудов стаж в болнично заведение.
От доказателствата е установено, че ищецът има над 11 години трудов стаж като лекар, от които над 9 години като акушер-гинеколог, т. е. същият притежава степента на образование и професионална квалификация необходими да изпълнява трудовата си функция за посочената длъжност. Изискването за трудов стаж в болнично заведение не попада под основанието професионална квалификация, която е свързана с придобиването на знания и специфични умения в определена област, каквито ищецът притежава с придобитата специалност „акушер-гинеколог” и набрания стаж по специалността, удовлетворяващ изискванията за заеманата длъжност в Д. „Ю. медикал” Бизнес парк С. Е.. Това изискване носи характер на преднамереност, поради липса на обективна необходимост от въвеждането му, което прави наведения от ищеца довод за злоупотреба с права спрямо него основателен.
Даденото с обжалваното решение разрешение на поставения правен въпрос не влиза в противоречие с представената от жалбоподателя задължителна съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, при наличие на довод за липса на обективна необходимост от въвеждането на нови изисквания за заемана длъжност, която е в смисъл, че в тези случаи съдът е длъжен да изложи съображения.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати на другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 450 лв. по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3538 от 13.05.2013 г. по гр. дело № 13392/2012 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Ю. медикал” Д. Бизнес парк С. Е. да заплати на Г. К. Г. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 450 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ