ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№615
София, 12.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 9 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 510/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. П. Б. против въззивното решение на Софийски градски съд № 390 от 05.12.2008 год. по гр. д. № 395/2008 год., с което А. У. М. е осъден на основание чл. 86 СК да заплаща на Н. П. Б. , като майка и законна представителка на малолетното дете М роден на 19.10.1996 год. месечна издръжка още 70 лв. към определената с първоинстанционното решение месечна издръжка от 80 лв. или общо месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 01.11.2007 год. със законните последици, като оставил в сила решение № 21 от 14.03.2008 год. по гр. д. № 2792/2007 год. на Софийския районен съд в частта, с която иска за увеличение на издръжка е отхвърлен до пълния претендиран размер 300 лв. месечна издръжка и оставил в сила същото решение в обжалваната му част по иска с правно основание чл. 106, ал. 5 СК относно определения режим на лични отношения между бащата и детето с право на бащата да взима детето всеки месец август ( от 8.00 часа на първия понеделник до 19. 00 часа на 21 ден), както и в частта относно задължението на майката да води детето и да го взима до/от дома на бащата в гр. С.по определения режим на лични отношения през зимната и пролетната ваканция на детето и в частта относно постановеното от първоинстанционния съд поделяне по равно между родителите на разноските по пътуването на детето.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя като съществен материалноправен въпроса за режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, в хипотезата, когато детето и този родител живеят в различни държави, както и въпроса коя разпоредба е приложима при определяне издръжката на детето – тази на чл. 85, ал. 3 СК постановяващ, че съдът може да определи издръжка над установения максимален размер, когато трябва да бъдат задоволени изключителни нужди на детето и родителят може да я даде без особени затруднения или разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето постановяващ, че родителят (родителите) или другите лица отговорни за детето имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Така поставените въпроси са обосновани с приложното поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 (представени са две съдебни решение по гр. д. № 702/2007 на Софийския окръжен съд и по гр. д. № 63/2008 год. на Бургаски районен съд по приложението на чл. 86 СК) и по т. 3 въпроси от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът А. У. М. в писмен отговор на касационната жалба поддържа, че изложението не мотивира приложно поле по чл. 280, ал. 1 в трите хипотези за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по чл. 106, ал. 5 СК и е постановено решение по чл. 86 СК, по което обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед данните по делото и изложението за допускане на касационно обжалване, като съществен материалноправен следва да се изведе въпроса, налага ли се промяна на определените мерки за лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, когато след първоначално определените мерки бащата и детето са с местожителство в различни държави и какви следва да бъдат новите мерки. При решаването на този въпрос съдът не се е отклонил от задължителната съдебна практика установена с Постановление № 1/12.11.1974 год. на Пленума на ВС – т. ІV и т. V, установяващи, че с решението по упражняването на родителските права съдът е длъжен като изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които са от значение за интересите на децата, да определи подходящи лични отношения между децата и родителите, като свиждането и вземането на детето са неразделна част от поддържането на лични отношения. При изменение на обстоятелствата следва да се определят нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Основен критерий при определянето на посочените мерки са интересите на детето, като начина и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най -разнообразни. Ръководейки се от тези принципни положения решаващият съд е преценил, че първоначално определените мерки за лични отношения вече не са подходящи предвид създадено ново семейство от майката и заживяването с детето в друга държава. Определения от съда режим на лични отношения е само в период, през който детето е във ваканция и поради това контактът с бащата е по-продължителен през лятото, а през зимната и пролетната ваканция престоя на детето при родителите се редува. Обстоятелството, че детето следва да запази контактите си и с другия родител, който не упражнява родителските права безсъмнено е в негов интерес, при липса на доказателства злепоставящи родителските качества на бащата.
По поставения въпрос за размера на определената издръжка за детето.
При определяне размера на дължимата издръжка съдът се е ръководил от задължителната съдебна практика установена с Постановление № 5/31.11.1981 год. на Пленума на ВС, т. 1, според която съдилищата определят размера на издръжката, като имат предвид възможностите на дължащия издръжка и като съобразяват нуждите на децата, с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. По-големите материални възможности на родителите са основание за присъждане на по-големи издръжки, като не следва да се присъждат прекомерно високи размери на издръжки, които ще стимулират издържания към лукс или използването и за цели неприсъщи на предназначението и. Това не би било налице, ако с издръжката се осигуряват условия за живот, каквито детето би имало, ако родителите биха живели заедно. Цитираното постановление не влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 85, ал. 3 СК, нито с разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Конвенция за правата на детето, която вменява задължение на родителите да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съдът е определил размера на издръжката, като се е позовал на критерийте в чл. 84 СК, преценявайки възможностите на бащата и нуждите на детето, както те биха били задоволени, ако родителите живееха заедно в България, според жизнения стандарт на страна. Представените с изложението съдебни решения на инстанционни съдилища, касаят друга фактическа обстановка и не установяват съдебна практика, различна от задължителната съдебна практика, с която обжалваното решение е съобразено, още повече, че няма данни тези съдебни решения да са влезли в сила.
Ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на съдебни разноски. Видно от представения договор за процесуално представителство е договореното възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв., без да са представени доказателства да е внесено по банков път, както е указано в договора, поради което съдебни разноски за настоящето производство не следва да се присъдят.
Изложеното сочи липсата на доказани основания за допускане на касационно обжалване по приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 390 от 05.12.2008 год. по гр. д. № 395/2008 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ