О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.615
София, 19.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 916/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Д. и И. Ж. З. срещу въззивно решение № 620 от 23.04.2012 г. по гр.д.№ 4213/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 01.09.2011 г. по гр. д. № 6277/2010 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 55 000 лв. за ищцата до пълния размер на предявения от нея иск за 100 000 лв. и за разликата над 30 000 лв. до 55 000 лв. за ищеца.
С касационната жалба са въведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите са обосновали приложното поле на касационното обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т.1 – т.3 ГПК. Поддържат, че разрешението на въззивния съд по материалноправния въпрос, свързан с приложението на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост е в противоречие с практиката на съдилищата, според която при пряк иск срещу застрахователя се присъждат обезщетенията в размери, значително надвишаващи определените им от Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация [фирма] възразява срещу допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК, като моли да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на касаторите, във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежни страни в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложението на касаторите и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получено телесно увреждане, вследствие на настъпило ПТП. При определяне на размера на обезщетенията въззивният съд се позовал на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел възрастта на пострадалите, характера на уврежданията, степента и продължителността на търпените от тях болки и страдания.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.,
Жалбоподателите чрез процесуалния си представител не са посочили материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като формулирането на такъв съставлява общото основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то липсата му е достатъчно основание, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Макар и възпроизведен текстово чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторите не са развили относими към визираното в него основание доводи. То предполага, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т.4 ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Дори и от изложението да се изведе връзка между основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и приложението на чл. 52 ЗЗД, то отново не се обосновава наличие на соченото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава извод за формиране на противоречива практика при тълкуването на нормата. За изясняване на съдържанието и на обхвата й е постановено ППВС № 4/68 г., със задължителните указания на което съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите, свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл. 281 ГПК и са без правно значение в производството по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 620 от 23.04.2012 г. по гр.д.№ 4213/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. И. Д. и И. Ж. З. да заплатят на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: