О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 615
София, 02.11.009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 6 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 431/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 . ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от “Х” АД, гр. С. срещу определение № 628 от 13.08.2008 г. по гр. д. № 1121/2008 г. на СГС, с което е оставено в сила определение от 01.11.2007 г. по гр. д. № 16651/2007 г. на СРС, 51 с-в, с което е прекратено производството по делото по единия обективно съединен иск поради недопустимост.
Прието е, че предявения от касатора срещу Р. А. Г., Р. П. П., Е. П. П., И. А. Д., А. Л. П. и О. Л. П. установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1578 кв. м., съставляващо част от имот пл. № 1* който имот е бил нанесен в кадастралния план през 1994 г. върху част от имот пл. № 7* в м. “М”, по плана на гр. С. и построените в него временни складове – халета със застроена площ от 340 кв. м. и временна постройка, съставляваща част от западно крило и топла връзка от временна развойна техническа база, със застроена площ от 400 кв. м., на основание апорт, направен от “Т” ЕАД и вписан на 13.12.2000 г. е недопустим, тъй като спорът между страните за това породил ли е апортът транслативно действие е разрешен с уважен предявен от ответниците по настоящия иск, физически лица, срещу праводателя на касатора Т. Т. ” ЕАД ревандикационен иск.
Касаторът поддържа, че това решение не го обвързва като приобретател на основание чл. 121, ал. 1 ГПК , тъй като предмет на иска е недвижим имот, а придобиването му от ответника чрез апорт е било вписано, поради което съдът е следвало да приложи нормата на чл. 121, ал. 3 ГПК.
Искането за допускане до касационно обжалване на определението е основано на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като се твърди, че разрешените от съда процесуални въпроси за пределите на силата на пресъдено нещо и съотношението на хипотезите по чл. 121, ал. 3 и чл. 121, ал. 1 ГПК са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторът, ищец по иска, е частен правоприемник на “Т” ЕАД, гр. С. по отношение имот – УПИ * в кв. 3 по плана на гр. С., в местността “М” на основание извършен апорт като непарична вноска в капитала на касатора – дружество правоприемник. Апортът е вписан по време висящността на съдебен спор по предявени от физическите лица срещу праводателя на касатора искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на 1578 кв. м., съставляващи част от имот пл. № 1* който имот е бил нанесен в кадастралния план през 1994 г. върху част от имот пл. № 7* който е и предмет на предявения иск по чл. 97, ал.1 ГПК, и на иск по чл. 109 ЗС за премахване на временните постройки изпълнени в него. Ищците, физически лица, са се позовали на настъпила по силата на чл. 1 ЗВСОНИ реституция на същия имот. Ревандикационният иск е уважен с решение от по гр. д. № 55/1994 г. на СГС за 29/36 ид. ч. имота и с решение от 28.10.2002 г. по гр. д. № 478//2000г. на САС за останалите 7/36 ид. ч. от него, които са влязли в сила на 18.05.2003 г.
Въз основа на така установените факти сезираният с установителния иск за собственост върху същия имот предявен от касатора срещу физическите лица Софийски районен съд е направил извод, че спорът е решен с влязло в сила решение. Това решение разпростира силата на пресъдено нещо и върху приобретателя – касатора, тъй като прехвърлянето на вещните права върху имота чрез деривативния способ апорт е станало по време висящността на вещния спор – образуван през 1994 г., поради което намира приложение нормата на чл. 121, ал.1 ГПК. От това е намерил, че предявеният иск е недопустим по аргумент от чл. 224 ГПК, тъй като спорът е решен с влязло в сила решение.
Намерил е за неоснователно позоваването на нормата на чл. 121, ал. 3 ГПК, тъй като ревандикационният иск е бил предявен през 1994 г. при действие на нормата на чл. 114 ЗС в редакция, която не е предвиждала вписване на искови молби, с които се предявяват вещни искове.
При произнасянето по съществените въпроси за пределите на силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационния иск и допустимостта на предявения след влизането му в сила установителен иск за собственост на същия имот от правоприемника на ответника по ревандикационния иск, съдът е приложил правилно закона и е направил изводи съобразно постоянната, многобройна и безпротиворечива практика на ВКС по разрешените въпроси.
Основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или съвкупност от норми, уреждащи правен институт, които са непълни, или неясни, което налага тълкуването им с цел разкриване точния им смисъл или (и) по които няма създадена съдебна практика, или постановената такава се налага да бъде изоставена, тъй като не съответства на обществените отношения, които урежда предвид тяхната динамика.
Обосноваването на тези предпоставки трябва да е мотивирано в изложението към касационната жалба. В случая е направено позоваване на това основание и е възпроизведено разрешението, възприето от съда по повдигнатите въпроси, без да е изложено налага ли се тълкуване на нормата и с какво разрешения въпрос би допринесъл за развитието на правото. Формалното позоваване на някоя от предпоставките за касационно обжалване не ангажира съда с произнасяне по нея.
При извършената проверка настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. намира, че не е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 628 от 13.08.2008 г. по гр. д. № 1121/2008 г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: