Определение №615 от 2.6.2017 по гр. дело №5469/5469 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 615
София, 02.06.2017 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5469 по описа за 2016 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Х. Х., чрез адв. К. Б., срещу въззивно решение № 6042/18.07.2016 г. по гр.д. № 14228/2015 г., постановено от Софийски градски съд.
Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивния съдебен акт и уважаване на исковете, както и присъждане на съдебноделоводни разноски.
Насрещната страна [фирма], [населено място], представлявано от управителя Д. К., чрез юрисконсулт Е. С., е отговорило в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил обективно съединените искове на М. Х. против [фирма] за установяване нарушеното право на служителя за равно третиране при полагане на труд в периода месец януари 2012 г. – месец юли 2014 г., основано на лично и обществено положение както и за заплащане от работодателя на сумата от 30 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
В изложението към касационната жалба са повдигнати въпросите: когато има категорични данни, произтичащи от проверка на държавен орган за наличието на неравностойно третиране от страна на работодателя – ответник, който е поставил в неблагоприятна работна среда работника – ищец, следва ли съдът да приеме, че ответникът е извършил дискриминационни действия, макар в последствие да е изявил желание да ги промени в бъдещо, неопределено време; съдът следва ли в този случай да промени тежестта на доказване по смисъла на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).
Съставът на Върховния касационен съд намира, че въпросите нямат отношение към постановеното от въззивния съд. Той не е приел за установено, било в резултат на проверка от държавен орган, било след анализ на събраните по делото доказателства, че М. Х. е била неравностойно третирана от работодателя. Съдът е приел за установено, че има извършена проверка от Инспекцията по труда с дадени препоръки към работодателя във връзка с работното й място. Касае се за нарушения, свързани с безопасните и здравословни условия на труд, във връзка, с което е постигнато и споразумение между служителя и работодателя, но съдът е направил извод, че не се касае за дискриминационно деяние. Съдът е посочил, че за да е такова деянието трябва да бъде установено както неблагоприятно третиране, но ще и то да е във връзка с някой от признаците по чл. 4 ЗЗДискр. Не всяко нарушение на работодателя е и дискриминационно – служителят може да търси защита и отговорност от работодателя евентуално на друго основание, не по ЗЗДикр. Съдът е приел, че няма нито твърдения, нито са установени обстоятелства, които да предполагат, че допуснатото нарушение във връзка с работното й място да е единствено спрямо ищцата в сравнение с други служители в сходно положение или, че тя е еднакво третирана със служители в коренно различно положение.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – юрисконсулстско възнаграждение, което съдът съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 6042/18.07.2016 г. по гр.д. № 14228/2015 г., постановено от Софийски градски съд.
ОСЪЖДА М. Х. Х. да заплати на Б. – П..“ Е., [населено място],съдебноделоводни разноски за производството пред Върховен касационен съд в размер на 100 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top