3
Опр. ч.т.д. 470/11 на ВКС- ТК, ІІ ро отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
гр. София, 21.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело №470 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на управителите на И. Н. Д. от [населено място] срещу определение №121 от 14.03.2011 г. по ч. т. д. №99/2011 г. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено постановеното на 15.12.2010 г. определение №3894 на ОС-Благоевград по гр. д. №264/2010 г. за прекратяване на производството по иска с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решението за учредяване на ипотека по н.а. №88 т.10, н.д.№ 15 915/2009 г. на нотариус № 479 в регистъра на Н.. камара, с район на действие –РС-Варна взето на ОС на съдружниците в [фирма] –гр.В., проведено на 25.11.2009 г.. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответната страна изпраща писмен отговор на частната касационна жалба.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че посочените правни въпроси: допустимо ли е правилната правна квалификация да се постави от съда едва с определението на въззивния съд за потвърждаване на определението за прекратяване на производството и не следва ли въззивният съд при установена неправилна правна квалификация от страна на първоинстанционния съд още в доклада по чл. 146 ал.1 от ГПК да отмени постановеното определение и да върне делото на първата инстанция за отстраняване на това нарушение са обуславящи изхода на спора. Според твърденията на касатора, горните правни въпроси саот значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Съставът на въззивния съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решението за учредяване на ипотека по н.а. №88 т.10, н.д.№ 15 915/2009 г. на нотариус № 479 в регистъра на Н.. камара, с район на действие –РС-Варна взето на ОС на съдружниците в [фирма] –гр.В., проведено на 25.11.2009 г.. Преценил е, че така предявеният иск е недопустим, доколкото като е оспорил истинността на съдържанието на протокола от проведеното ОС на съдружниците в ответното дружество, решението на което се цели да бъдат отменено , ищецът на практика твърди, че такова изобщо не е провеждано. Като се е позовал на ТР 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е заключил, че срещу подобен порок /непроведено ОС/ пътят на защита е чрез установителен иск по чл.124 ГПК, а не чрез иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на незаконосъобразно взети решения на действително проведено ОС на съдружниците, в каквато насока е петитумът на иска, с оглед на което е счел иска за недопустим.
Допустимостта на касационно обжалване се обосновава по отношение на сочените като обуславящи изхода на спора въпроси: допустимо ли е правилната правна квалификация да се постави от съда едва с определението на въззивния съд за потвърждаване на определението за прекратяване на производството и не следва ли въззивният съд при установена неправилна правна квалификация от страна на първоинстанционния съд още в доклада по чл. 146 ал.1 от ГПК да отмени постановеното определение и да върне делото на първата инстанция за отстраняване на това нарушение
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая, както първоинстанционният съд в доклада изготвен по делото, съгласно чл. 146 ал.1 от ГПК и постановеното определение за прекратяване на делото, така и въззивният съд в обжалваното с настоящата частна касационна жалба определение, са приели, че правната квалификация на иска е по чл.74 от ТЗ- за отмяна на решение на ОС на съдружниците. Следователно така зададените процесуални въпроси за това, как следва да се процедира от страна на въззивния съд при разминаване в правната квалификация дадена от него и тази от страна на първоинстанционния съд, са несъотносими към предмета на спора.
Ето защо и с оглед ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК, според което непосочването на правен въпрос, който в действителност да е обуславящ изхода на конкретния спор от гледна точка на съдържанието на спорното право, разглеждането му и конкретното произнасяне по него от страна на съда, постановил обжалвания акт, само по себе си е основание за недопускане до касация, то не следва да се допуска такава.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№121 от 14.03.2011 г. по ч. т. д. №99/2011 г. на Варненски апелативен съд Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: