3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№615
София,21.07. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина П.
при секретаря ………………………………………………………………..…. и с участието на прокурора ………………………………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2294 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 3542/26.V.2014 г. на застрахователя [фирма]-София, подадена против въззивното решение № 155 на Врачанския ОС, ГК, от 7.ІV.2014 г., постановено по т. д. № 127/2014 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 957 на РС-Враца от 26.ХІ.2013 г. по гр. д. № 500/2013 г. С последното дружеството настоящ касатор е било осъдено – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД-във вр. чл. 208 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати на В. К. Д. от [населено място] сума в размер на 25 000 лв. – като дължимо застрахователно обезщетение за откраднат негов лек автомобил (марка „БМВ”, модел Х-3, с ДК [рег.номер на МПС] ), а също и мораторна лихва върху главницата за периода от отказа на застрахователя /4.V.2012 г./ и до 6.ІІ.2913 г., възлизаща на 1 971.32 лв., както и законната лихва върху същата главница, считано от завеждане на делото /7.ІІ.2013 г./ и до окончателното й изплащане.
Единственото оплакване на застрахователното дружество касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и присъждане на разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, означено като „молба”, където към първоначалното оплакване в жалбата за противоречие на атакуваното въззивно решение с материалния закон, са прибавени още и тези за необоснованост и постановяването му при допуснати от състава на Врачанския ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, застрахователят касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно формулиран въпрос (бил той материално- или процесуалноправен) от значение за изхода на делото, който да е бил предмет на произнасянето на Врачанския ОС с атакуваното решение, се поддържа, че последното било в противоречие с практиката на ВКС (постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 549/29.Х.2010 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 56/2010 г., както и Опр. № 196 на ІІ-ро т.о. по т. д. № 845/2010 г., а също и Опр. № 128 на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1059/2011 г.), понеже в доклада по делото на застрахователя не било указано в тежест на коя от страните по спора е да докаже отрицателния факт, че „процесният ключ никога не е бил употребяван”, а също и поради обстоятелството, че въззивният съд не бил отчел, че в случая се касаело за изключен по полицата риск, при наличието на който застрахователят не следва да носи отговорност и интересът на последния не подлежи на съдебна преценка. Що се отнася до предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, тя била налице понеже „нормата на чл. 186 във вр. чл. 211 КЗ се прилага противоречиво от съдилищата в Р. България”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация В. К. Д. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонора от 1 000 лв. (хиляда лева).
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Врачанския ОС, настоящата касационна жалба на застрахователя [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните са съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат изтъкваните допълните основания за това – в случая по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и погрешното отъждествяване на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът [фирма]-София ще следва да бъде осъден да му заплати сума в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща равностойността на възнаграждението за един адвокат на Д. от АК-В., съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 20/9.VІІ.2014 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 155 на Врачанския окръжен съд, ГК, от 7.ІV.2014 г., постановено по гр. дело № 127/2014 г.
О С Ъ Ж Д А застрахователното дружество [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр.ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответника по касация В. К. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], СУМА В размер на 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от АК-В., съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 20/9.VІІ.2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2