1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
С., 24.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 2 846/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от И. Й. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. П. от АК [населено място], срещу определение № 1 040 от 18.04.2013 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 449/2013 г. Със същото се оставя без разглеждане частната жалба на Б., подадена против определение № 159 от 04.03.2013 г. по гр. д. № 748/2012 г. на Окръжен съд [населено място].
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за неоснователност на постъпилата жалба.
Ответникът по частната жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение П. е оставил без разглеждане подадената частна жалба от И. Б., като е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като атакуваното с нея определение на ОС [населено място] не попада в обхвата на определенията, подлежащи на инстанционнен контрол по чл. 274 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 от ГПК законодателят е очертал хипотезите, в които срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, а именно – когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени от закона. С определение № 159 от 04.03.2013 г. по гр. д. № 748/2012 г. ПзОС е отменил свое разпореждане за освобождаване от внасяне на държавна такса ищеца (жалбоподател в настоящото производство) по подадената искова молба и го задължава да внесе такава в размер на 14 732,94 лв. по сметка на съда и да представи платежен документ по делото. Това определение е постановено по движението на делото, т. е. няма преграждащ характер и за него не е предвиден инстанционнен контрол. Определенията на съда, които са постановени в хода на производството се контролират при обжалването на самото решение. Допуснатите при тяхното постановяване нарушения на процесуалния закон представляват обикновенно съществени процесуални нарушения, водещи до обжалване и отмяна на решението. Атакуваният пред П. съдебен акт не попада в хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, с оглед на което правилни са изводите му, че подадената частна жалба е процесуално недопустима.
При тези фактически данни, определение № 1 040 от 18.04.2013 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 449/2013 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 040 от 18.04.2013 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 449/2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: