3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
гр. София, 26.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Н. т. д. N 1202 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 354 от 14.02.2017г. по в.т.д. № 4616 / 2015г. на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения по реда на чл.422 ГПК от акционерното дружество срещу Р. С. Х. установителен иск за сумата от 47 394,15 лева, част от общо дължима сума в размер на 51 633,91 лева, по запис на заповед от 25.09.2007г., както и законна лихва от 12.01.2009г. върху главницата до окончателно заплащане на сумата, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 1743/2009г. на Софийски районен съд, като касаторът е осъден да заплати деловодни разноски.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което моли да бъде отменено. Твърди, че изводите на съда противоречат на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ и чл.39, ал.1 ЗЗД. Счита, че нотариалната покана от 5.12.2008г. е връчена законосъобразно чрез нотариус В. И. на упълномощеното от Р. Х. лице –Т. Й. В., поради което записът на заповед е предявен надлежно и вземането е станало изискуемо. Намира, че след като Т. В. е бил упълномощен с всички права по договора за лизинг и за издаване на запис на заповед за обезпечение на задълженията й по този договор, то в обема на учредената му представителна власт е включено и правото да представлява упълномощителя и при предявяване на записа на заповед. От друга страна, се поддържа, че САС е включил в мотивите си възражения, направени от лице без валидно учредена представителна власт и извън кръга на лицата по чл.32 ГПК, тъй като отговорът на исковата молба е подписан от адв. К., за който е установено, че не е бил надлежно упълномощен и е действал без валидно учредена представителна власт. Извършените без представителна власт действия са потвърдени от упълномощения след постановяване на решението по делото пред първата инстанция адвокат Н., но не и лично от страната Р. Х.. Касаторът претендира всички разноски, направени за трите съдебни инстанции.
Ответната страна по жалбата, Р. С. Х., в писмения си отговор оспорва същата. Сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед с падеж на предявяване е издаден в полза на ищеца от ответничката по иска посредством пълномощник – Т. В.. Посочено е, че менителничният ефект е авалиран от Т. В. в лично качество и му е предявен за плащане в лично качество. Въз основа на това е направен извод, че при липса на предявяване на записа на заповед на издателя не е настъпила изискуемостта на вземането, поради което претенцията, като преждевременно заведена, е неоснователна. Според решаващият състав, няма процесуална пречка да бъдат обсъдени направените в отговора на исковата молба от Х. възражения, независимо от обстоятелството, че отговорът е подписан от адвокат, за който е установено, че не е бил надлежно упълномощен към датата, на която е подаден отговорът, тъй като извършените без представителна власт действия са потвърдени от упълномощеният в по-късен момент нов адвокат на ответника по иска.
В приложеното изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: „1/ Счита ли се за редовно предявен запис на заповед на издалия го пълномощник, а не лично на упълномощителя-платец?; 2/ Допустимо ли е въззивният съд да разгледа правоизключващите възражения на ответника, направени в отговора на исковата молба, когато отговорът е подаден от адвокат без представителна власт и извършените действия без представителна власт са потвърдени не лично от страната, а от адвокат, упълномощен с процесуалното представителство пред въззивната инстанция?”. Касаторът се е позовал на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Първият формулиран въпрос не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е приел, че предявяването на записа на заповед на Т. В. е направено в негово лично качество, а не в качеството му на пълномощник на издателя, поради което, въпросът, редовно ли е извършено предявяване на ценната книга на пълномощника на издателя й, не е обусловил изхода на конкретното дело.
Общата предпоставка за допускане на въззивното решение до касация не е налице и по отношение на втория, поставен от жалбоподателя, въпрос, въпреки, че същият е обсъден от апелативния съд. Решаващият състав е разгледал само едно от направените в отговора на исковата молба възражения – за липсата на падежиране на менителничния ефект, поради непредявяването му на издателя. При предявен установителен иск относно вземане по запис на заповед с падеж на предявяване, със самата исковата молба в предмета на спора е включен въпросът за предявяването на ценната книга на издателя й, с оглед обусловеността на изискуемостта на вземането от предявяването, предвид посочения в записа на заповед падеж – „на предявяване”. Тежестта на доказване на обстоятелствата, водещи до настъпване на изискуемостта на вземането по ефекта, се носи от ищеца, а не от ответника. С оглед разпределението на тежестта на доказване, въпросът, дали ответникът по иска е направил надлежно възражение за липса на изискуемост на вземането, не е от значение за изхода на спора, тъй като и при липсата на такова възражение, основателността на претенцията е обусловена от доказване от страна на ищеца на предявяване на ценната книга на издателя й, с оглед настъпване на изискуемостта на вземането.
Предвид липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК по поставените правни въпроси, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същевременно, за пълнота на изложението, може да се отбележи, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване, и развитие на правата, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане на текста на разпоредбата, нито поставянето на въпроси в контекста на защитната теза на страната.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 354 от 14.02.2017г. по в.т.д. № 4616 / 2015г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.