О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
гр. София, 27.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Й. ч. т. д. № 2380/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба /наименована „частна касационна жалба”/ на Л. И. К. от [населено място] срещу определение № 404 от 06.07.2017 г., постановено от Варненски апелативен съд по в. т. д. № 93/2017 г., с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязла в сила присъда на НОХД № 167/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на въззивния съд със задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Навежда оплакване, че при постановяване на определението въззивният съд не е съобразил недопустимостта на предявения по делото иск с правно основание чл.145 ТЗ, произтичаща от липсата на решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ. Излага и доводи за отсъствие на връзка на преюдициалност между висящото пред Варненски окръжен съд наказателно дело и изхода на спора по чл.145 ТЗ.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение по съображения в писмен отговор от 21.09.2017 г. С отговора е поискано присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по в. т. д. № 93/2017 г. е образувано пред Варненски апелативен съд по въззивна жалба на Л. И. К. срещу решение от 17.05.2016 г. по т. д. № 1601/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което Л. К. е осъден на основание чл.145 ТЗ да заплати на [фирма] сумата 40 477.22 лв. – обезщетение за вреди, причинени от К. в качеството на управител на [фирма], изразяващи се в подписване на спогодба с нотариална заверка на подписите от 07.11.2012 г. с [фирма] за признаване съществуването на задължение по договор за наем от 01.20.2011 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.08.2013 г., до окончателното плащане.
С определение № 357 от 19.06.2017 г. въззивният съд е отменил постановеното в открито съдебно заседание на 23.05.2017 г. определение за даване ход на устните състезания по делото и е задължил ищеца [фирма] да представи надлежно решение на едноличния собственик на капитала Я. К. К. по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за предявяване на иска по чл.145 ТЗ. Необходимостта от представяне на посоченото решение е мотивирана със съображения, че наличието му е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск срещу управителя на О./Е. /бивш и настоящ/, за която съдът следи служебно във всеки етап от разглеждането на делото. В изпълнение на определението с молба вх. № 4033/04.07.2017 г. управителят на [фирма] Т. Д. е представил по делото заверено копие на протокол – решение 29.08.2013 г. на едноличния собственик на капитала на дружеството Я. К. за предявяване на иска, по повод на който е образувано т. д. № 1601/2013 г. по описа на Варненски окръжен съд, срещу бившия управител Л. К.. В. в протокола дата на решението – 29.08.2013 г., предхожда датата на предявяване на иска – 30.08.2013 г.
С обжалваното в настоящото производство определение № 404 от 06.07.2017 г. Варненски апелативен съд е спрял производството по т. д. № 93/2017 г. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязла в сила присъда на НОХД № 167/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд. За да спре делото, въззивният съд е взел предвид, че НОХД № 167/2017 г. е образувано по обвинителен акт срещу Л. К. за това, че в качеството на длъжностно лице – управител на [фирма], в условията на продължавано престъпление съзнателно е сключил неизгодни сделки – на 01.10.2011 г. в [населено място] договор за наем и на 07.11.2012 г. в [населено място] спогодба за дължим наем, и от това е произлязла значителна вреда за търговското дружество в размер на 33 600 лв. Като е констатирал, че в обвинителния акт обективните и субективните признаци на престъпното деяние са мотивирани със сключването на двата договора, от които ищецът по иска с правно основание черпи правото си на обезщетение, с техния увреждащ характер, с липсата на знание на дружеството за сключения договор за наем, с липсата на нужда от наемане на имот, с неизползване на наетия имот за дружествени цели, със значително несъответствие между договорената наемна цена и пазарната цена за аналогичен имот, с подписването на спогодба за дължим наем с нотариална заверка на подписите, представляваща изпълнително основание, съдът е направил извод, че влязлата в сила присъда срещу Л. К. ще е от значение за правилното решаване на спора по чл.145 ТЗ в пределите по чл.300 ГПК. Въззивният съд е посочил, че обуславящото значение на присъдата за изхода на спора по чл.145 ТЗ произтича от факта, че вредоносното поведение на ответника, на което се основава искът по чл.145 ТЗ, е обосновано със същите обстоятелства, с които е мотивиран престъпният характер на деянието, за което е внесен обвинителният акт.
Определението за спиране на делото е правилно.
Съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Според разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С предявения в производството по т. д. № 93/2017 г. на Варненски апелативен съд иск с правно основание чл.145 ТЗ ищецът [фирма] е поискал осъждане на ответника Л. К. да му заплати обезщетение за вреди, причинени виновно и противоправно от последния в качеството му на бивш управител на дружеството. В исковата молба като източник на твърдените вреди са посочени вредоносни действия на К., изразяващи се в сключване на неизгоден договор за наем без знание на дружеството и без необходимост от наемане на имот, уговаряне на наемна цена, значително надвишаваща пазарната цена за наетия имот, подписване на спогодба с признание за дължим наем, оформена във вид на документ, годен да послужи като изпълнително основание по чл.417 ГПК, и др. От приетия във въззивното производство обвинителен акт, по повод на който е образувано НОХД № 167/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд, е видно, че ответникът по иска с правно основание чл.145 ТЗ Л. К. е обвинен в престъпление, което е извършил в качеството на длъжностно лице – управител на [фирма], и се изразява в сключване на неизгодни сделки, от които за дружеството е произлязла значителна вреда. Неизгодните сделки се припокриват с договорите за наем и за спогодба, на които е основан искът по чл.145 ТЗ, а значителната вреда, за чието причиняване е обвинен ответникът – с претендираното с иска обезщетение. След като искът по чл.145 ТЗ е основан на вредоносно и противоправно виновно поведение на ответника, квалифицирано като престъпление в обвинителния акт, във връзка с който е образувано НОХД № 167/2017 г., изводът на Варненски апелативен съд, че в пределите на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда по наказателното дело ще е от значение за правилното решаване на спора по чл.145 ТЗ, е обоснован и законосъобразен. В случай, че наказателното дело приключи с осъдителна присъда, съдът, разглеждащ иска по чл.145 ТЗ, ще е обвързан от установеното в присъдата, че в качеството на управител на дружеството – ищец ответникът е действал виновно и противоправно като е сключил договорите за наем и за спогодба и в резултат на това е причинил имуществена вреда на дружеството, за която се претендира обезщетение на плоскостта на чл.145 ТЗ. Предвид предмета на наказателното дело въззивният съд правилно е преценил, че решението /присъдата/ по него ще е от значение за правилното решаване на спора по чл.145 ТЗ, което предпоставя спиране на производството по иска с правно основание чл.145 ТЗ в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че преди да спре делото, въззивният съд не е извършил проверка дали искът е допустим от гледна точка на изискването за представяне на решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за неговото предявяване. Определението за спиране на делото е постановено, след като въззивният съд е изпълнил задължението си да следи служебно за надлежното предявяване на иска по чл.145 ТЗ и след като по негови указания дружеството – ищец е представило решение на едноличния собственик на капитала за търсене на имуществена отговорност от бившия управител Л. К. по правилата на чл.145 ТЗ.
По изложените съображения определението на Варненски апелативен съд за спиране на производството по в. т. д. № 93/2017 г. следва да бъде потвърдено.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по частната жалба, тъй като с настоящото определение не се приключва разглеждането на делото. Отговорността за направените в производството пред касационната инстанция разноски следва да се разпредели от въззивния съд с акта по съществото на спора в зависимост от изхода на делото.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 404 от 06.07.2017 г., постановено от Варненски апелативен съд по в. т. д. № 93/2017 г., с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязла в сила присъда на НОХД № 167/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :