О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
София, 03.12. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело №631/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. А., Ф. А. Д., М. А. А., П О. Б, А. О. А., А. С. А., А. С. Д. и С. А. Т., [населено място], срещу въззивно решение от 15.05.2012г. по гр.д. № 281/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която срещу тях е уважен искът с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и е признато за установено, че ищците Е. В. Ш., С. Й. А., Е. В. А. и А. В. А. са собственици на поземлен имот № 6558 с площ 1598 кв.м., находящ се в [населено място], [улица]. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставят следните процесуални въпроси : може ли съдът да не изготви собствени мотиви по повдигнат във въззивната жалба въпрос, отнасящ се до допустимостта на предявения установителен иск, позовавайки се на мотивите на първата инстанция, макар в тях да липсват доводи по този въпрос; следва ли да се приеме за преклудирано направеното пред въззивната инстанция искане за допускане на техническа експертиза, по което първоинстанционният съд се е произнесъл завоалирано, отказвайки да открие производство по чл.193 ГПК по оспорване на нотариален акт №131/1979г.
Ответниците по касация по касация Е. В. А., Е. В. Ш., А. В. А. и С. Й. А. оспорват жалбата в писмен отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 459/2011г. по гр.д.№ 126/2011г. на Велинградския районен съд, с което е уважен предявеният от Е. В. Ш., С. Й. А., Е. В. А. и А. В. А. срещу А. А. А., Ф. А. Д., М. А. А., П. О. букова, А. О. А., А. С. А., А. С. Д. и С. А. Т. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване правото на собственост върху подробно описания недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица] е отхвърлен искът с правно основание чл.109 ЗС.
Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по колена на общия наследодател А. А., поч.1948г. Прекият наследодател на ищците С. А., Е. В. А. и А. В. – В. А., е внук на общия наследодател –син на В. А.. Последният заедно с ищцата Е. Ш. се е снабдил с нотариален акт №131/1979г. за собственост по давност на дворно място от 2100 кв.м., съставляващо имот пл.№198 по регулационния план на В.. С договор за доброволна делба от 08.09.1997г. наследниците на В. А. и ищцата Е. Ш. са поделили имота. Процесният имот пл.№6558 с площ 1,598 дка е останал съсобствен между ищците и е идентичен с част от имот пл.№198 по плана от 1957г./. С влязло в сила решение №436/1992г. на ПК-В. е постановен отказ за възстановяване собствеността върху заявена нива от 2,3 дка /идентична със спорния имот/ на наследниците на общия наследодател А. А.. Последващото решение на ОЗС №436/2008г., с което е възстановено правото на собственост върху нива от 1,598 дка, м.”Л.”, съставляващо парцели V,VІ,VІІ,VІІІ за имот №6558, кв.479, е нищожен административен акт, тъй като е постановено след влизане в сила на отказа за възстановяване на собствеността. Неоснователно и недоказано е твърдението на ответниците по иска, които черпят права по наследствено правоприемство от общия наследодател, че процесният имот е бил държавен и не е могло да бъде придобит по давност към 1979г. от ищците.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай поставените от касатора въпроси не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване. Даденото по първия въпрос решение е в съответствие с установената съдебна практика относно допустимостта на установителен иск за правото на собственост, когато ищците са в имота, но правото на собственост се оспорва от ответниците чрез позоваване на документи за собственост. Въззивният съд по реда на чл.272 ГПК е възприел мотивите на първоинстанционния съд относно допустимостта на иска, предвид направеното от ищците уточнение след дадените им указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. Ето защо и посоченото от касаторите, че липсва произнасяне по релевирано от тях оплакване във въззивната им жалба е неоснователно. Видно от нея, те са твърдяли липса на надлежно предявен иск по чл.124,ал.1 ГПК, което обаче не съответства на фактите по делото, видно от молбите уточнения на първоначално нередовната искова молба. Вторият въпрос,касаещ техническа експертиза, също не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението. Той не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като даденото разрешение съответства на установената съдебна практика по прилагане разпоредбите на чл.131 ГПК и чл.266 ГПК. Становището на ответниците, че нотариален акт №131/1979г. не отразява действителното положение на имота и статута му като земеделски към момента на съставяне, тъй като имотът е принадлежал на общия наследодател А., е заявено след сроковете по чл.131 ГПК и чл.145 ГПК. Искането във въззивната жалба чрез експертиза да се установи на кого е бил записан имотът към момента на образуване на ТКЗС и какъв е статутът му, не е обосновано с обстоятелства по чл.266 ГПК. Такова искане не е коректно формулирано и пред първоинстанционния съд. При това положение отказът на въззивния съд да допусне техническа експертиза, за установяване на тези твърдения, поради прилагане процесуалните преклузии е в съответствие с установената съдебна практика.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.05.2012г. по гр.д. № 281/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: