4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 96/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
гр.София, 04.10.010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на първи юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 96/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД[фирма],[населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.Г. от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ВО, ІV-Г състав от 21.04.2009 год., постановено по гр.дело № 340/2008 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 57 състав от 05.11.2007 год. по гр.дело № 8381/2006 год., с което е отхвърлен предявеният от касатора-ищец срещу З.[фирма],[населено място] иск по чл.402, ал.1/отм./ във връзка с чл.407, ал.1/отм./ ГПК за сумата 2 056,74 лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение по застраховка автокаско за вреди, причинени на застрахования от водача на лек автомобил с марка „М. 260Е” с рег.№ ВН 7600 Т, настъпили при ПТП на 29.05.2001 год., които суброгирайки се в правата му претендира от застрахователя на делинквента по застраховка гражданска отговорност.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Излагайки основание за допускане на касационно обжалване касаторът най-общо твърди, че е налице противоречива съдебна практика по отношение на въпроса за упълномощаването на делинквента причинил ПТП от собственика на застрахования автомобил, тъй като законът не предвижда спазването на определена форма за действителност, като се позовава на приложени към жалбата две решения на СГС от 30.09.2009 год. по гр.дело № 3679/2007 год. и от 24.03.2009 год. по гр.дело № 2712/2008 год., за които липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивният съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от особено важно значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател по застраховка „автокаско” иск по чл.402/отм./ТЗ срещу застрахователя на автомобил „М. 260Е” с рег.№ ВН 7600 Т, с който при ПТП на 29.05.2001 год. са причинени вредите. Анализирайки целият доказателствен материал съдът е приел, че по делото не е установено, че делинквента М. Беневски е собственик, държател, ползувател или упълномощен водач на процесния автомобил, причинил ПТП, тъй като колата е била предадена от собственика й в автокъща за да бъде продадена. В тази връзка е направен извода, че причинителят на вредите не е в кръга на застрахованите лица по смисъла на чл.77, ал.1 и чл.78, ал.1 ЗЗ/отм./, тъй като не е доказано знанието и съгласието на собственика автомобилът му да бъде управляван от делинквента, поради което липсва правно основание да бъде ангажирана отговорността на ответника-застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”.
При тези фактически данни не е налице твърдяното от касатора противоречиво разрешение на въпроса, че застрахователната закрила по застраховка „гражданска отговорност” покрива както отговорността на собствениците, така и на ползувателите и държателите на МПС или упълномощените от тях лица. Действително, постоянната съдебна практика е в смисъл, че не е необходимо изрично упълномощаване по смисъла на чл.36 и сл.ЗЗД или спазване на определена форма. В случая, обаче, отказът да се присъди претендираното застрахователно обезщетение въззивният съд е обосновал с данните по конкретното дело-искът е отхвърлен поради недоказаност на упълномощаването, а не поради това, че трябва да бъде спазена някаква форма. Както беше посочено, по делото не е доказано, че делинквента е управлявал процесния автомобил със знанието или съгласието на собственика му, който го е оставил за продан в автокъща. Този извод е направен въз основа на преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, която е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за незаконосъобразност и необоснованост представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
В тази връзка, приложените към касационната жалба две съдебни решения на СГС не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като различният краен извод е обусловен от различните факти по всяко едно от делата, а не от противоречиво разрешаване на материалноправен или процесуален въпрос, който е предмет на настоящото дело. Освен това липсват данни, че представените въззивни решения са влезли в законна сила.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, въззивно отделение, ІV-Г състав, постановено на 21.04.2009 год. по в.гр.дело № 340/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!